В последните години Йосиф Сърчаджиев преживя много сложни житейски обрати и перипетии, но продължава да твори и да живее. Актьорът все още тъгува и не може да забрави съпругата си Райна, която си отиде само преди година и два месеца.

Тя e жената, която прави всичко за него и дори непрекъснато да се карат, по думите му, повече от 60 години те са заедно и едно цяло.

Запознават се през 1962 година. Тогава Йосиф е само на 18 години, а любимата му е на 20 и вече омъжена за режисьора Вихроний Чачановски. Любовта обаче не знае граници. „Тя се разведе с него, защото сърцето й принадлежеше на мен, моето също", ще сподели по-късно Сърчаджиев. Младото семейство се установява в София и бързо се прочува с бохемските си страсти. Домът им на ул. „Цар Самуил" е денонощно отворен за шумни арткомпании, пише "Минаха години".

Около година преди раждането на дъщеря им Ана, Райна преживява тежка катастрофа. Притисната е от трамвай пред Централни хали, краката й са премазани и тя оцелява по чудо. Тя дори е била медиум и разговаряла с мъртвите, ще разкаже после Йосиф, добавяйки, че двамата са общували с духове. Криза в отношенията на артистичното семейство настъпва след извънбрачната забежка на актьора с колежката му Пепа Николова, която дори му ражда дъщеря Александра. Но въпреки това бракът му с Райна оцелява. След години актьорът ще признае, че е разбил сърцето на Пепа, но неговото винаги е принадлежало на Райна.

Точно тя е човекът, който е неговата опора след тежкия инсулт през 2004 г., след това го насочва да се занимава с режисура. Самата Райна е режисьор и сценарист. Тя е и гостоприемната стопанка на заведението в Синеморец, „Синьото лъвче", прославило се като място за отдих на политици и артисти.

Любимото им кътче обаче е къщата им в ловешкото село Кирчево, където те обичат да отсядат в последните години. След смъртта на съпругата му Сърчаджиев трудно може да поддържа съградения им с любов дом и неотдавна го продаде. Актьорът не крие, че вече му е трудно да ходи и че се придвижва бавно, но не спира, за да не се превърне в грижа на децата си. „Спра ли, ще е краят. Някога мислех, че духът може да победи тялото, но после разбрах, че са свързани - или си помагат, защото не могат един без друг, или се рушат взаимно", признава Сърчаджиев. /Източник: Хотарена