МИГ Радомир-Земен продължава информационната кампания насочена към популяризиране на местното културно-историческо наследство от Средновековието до наши дни, представяйки информация за значимите личности, събития и църковно наследство на територията.

Иван Вълчев Соколов - български революционер, един от борците за Освобождението на България

Роден на 06.12.1844 година в село Върба. Учи в местното училище. На десетгодишна възраст е даден да работи при радомирския кадия. През 1859 година кадията е уволнен и заминава за Цариград, като взема със себе си и Иван. Той успява да избяга от дома на благодетеля си и с помощта на Драган Цанков е настанен в униатското училище в Цариград на пълен пансион. През 1862 година е изпратен да продължи образованието си в Загреб. Пет години по-късно напуска гимназията и постъпва във Втората българска легия в Белград. През 1870 година се завръща в Радомир, от 1871 до 1875 година е учител в Самоков, а от 1875 г. в Пазарджик. Избран е за делегат в Оборище. Включва се активно в подготовката на Априлското въстание, а в Радомир остава да действа архимандрит Зиновий поп Петров, който през този период организира Таен революционен комитет. По време на въстанието е военен ръководител и комендант на Панагюрище. След потушаването на въстанието емигрира в Одеса.

На 10.04.1877 година Иван Соколов е зачислен в шеста опълченска дружина, шеста рота. Участва в боевете на Шипка и Шейново. Произведен е в офицерски чин. Награден е с кръст за храброст IV степен, орден „Св. Александър“ V степен.

След Освобождението, по настояване на архимандрит Зиновий поп Петров, Иван Соколов идва в Радомир, но за кратко. Включва се активно в изграждането на общинската администрация и при решаването на насъщните проблеми на населението в града и околията. През 1884 година е назначен с чин капитан за началник на румелийската полиция в град Пловдив. Включва се в борбата за Съединение на Княжество България с Източна Румелия, по-късно в македоно-одринското революционно движение. Участва в Сръбско-българската война от 1885 година. Повишен е в чин майор и назначен за окръжен военен командир и командир на Пети резервен полк в град Пазарджик. Уволнен на 20 май 1892 година и пенсиониран. Като пенсионер Иван Соколов продължава да работи с жар за защита интересите на своята родина.

Краят на живота му настъпва на 09.03.1907 година в Пазарджик.

Никола Павлов Корчев – опълченец, един от спасителите и последният знаменосец на Самарското знаме

Роден през месец март 1836 година в село Долна Диканя. По време на Руско-турска война (1877-1878) се записва в Българското опълчение. Опълченец от III-та рота на III-та опълченска дружина. Служи под командването на подполковник Павел Калитин. По време на битката при Стара Загора на 31 юли 1877 година се води голяма борба за Самарското знаме. Загиват последователно знаменосците унтерофицер опълченец Антон Марчин, унтерофицер Авксентий Цимбалюк, опълченец С. Минков и дружинния командир подполковник Павел Калитин. Знамето е спасено от стихийно сформирана се знаменна група след страховит ръкопашен бой. Никола Корчев е един от спасителите на  Самарското знаме при боевете край Стара Загора през юли 1877 година. Когато видял, че командирът пада, окървавеният опълченец Никола Корчев грабнал знамето от пронизания с щикове подполковник Калитин и го скътал до гърдите си. За подвига той бил награден с орден за храброст „Св. Георги“ – четвърта степен.

По време на тържествата на връх Шипка през 1902 година по случай 25-годишнината от Шипченската епопея художникът Ярослав Вешин бил силно впечатлен от Никола Корчев, на когото било поверено Самарското знаме. Няколко години по-късно творецът изпратил телеграма на знаменосеца, че желае да го нарисува заедно със Самарската светиня. Никола Корчев приел с охота и позирал в продължение на няколко месеца в София. Картината била завършена през 1911 година и добила изключителна популярност. По време на творческия процес Никола Корчев се запознал и с Иван Вазов. Той е послужил за прототип на Боримечката при написването първия български роман „Под игото“.

Никола Корчев остава в историята като един от спасителите на Самарското знаме. Умира на 29 август 1921 година. Костите му са положени в храма-костница на Шипка. Паметна морена на спасителя на Самарското знаме е поставена пред кметството в родното му село Долна Диканя. Читалището в населеното място носи името на опълченеца. В град Радомир е изграден паметник в чест на последния знаменосец на Самарското знаме Никола Корчев.

Информационната кампания е част от изпълнението на проект за съвместно партньорство „От Средновековието до наши дни – популяризиране на значими личности, събития и църковно наследство на териториите на МИГ Раковски и МИГ Радомир-Земен“. Проектът се изпълнява съгласно Административен договор № РД 50-45/18.07.2024 г. за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по подмярка 19.3 „Подготовка и изпълнение на дейности за сътрудничество на местни инициативни групи“ от мярка 19 „Водено от общностите местно развитие” от ПРСР 2014 - 2020 г.