52.7% от пълнолетните български граждани смятат да гласуват на предстоящите президентски избори, а 47.6% – на извънредните парламентарни. Оправдават се очакванията, че избори две в едно водят до повишаване на избирателната активност, а президентският вот по традиция предизвиква по-голям интерес. Това показва изследване на "Алфа Рисърч", провдено между 4 и 10 октомври сред 1123 пълнолетни граждани в страната. 

Хипотезата на старта на кампанията е за около 400 000 гласували повече в сравнени с юли, когато беше регистрирано най-ниското участие на парламентарни избори. Факторите, които могат да обърнат тази тенденция, са развитието на утежняващата се Ковид ситуация, ефектите от машинния вот в условия на два избора и евентуално рязко влошаване на икономическата ситуация в страната.

Нагласите на избирателите на старта на кампанията за вторите извънредни и третите парламентарни избори за тази година сочат като най-вероятен сценарий нов шестпартиен парламент, в който мнозинство няма да може да се постигне без гласовете на три до четири партии.

Съотношението на силите очертава следната картина при парламентарния вот: 

ГЕРБ стартира от първото място с 23.1% от гласовете на твърдо решилите да гласуват на парламентарните избори и продължава да бъде на устойчива дистанцията пред останалите.

Оспорвана е битката за второ място между БСП (16.8%) и „Продължаваме промяната“ на Кирил Петков и Асен Василев (15.9%). Новият проект започна с летящ старт, но към момента при него се очертава по-скоро високо плато, отколкото експоненциален растеж.

В полза на БСП играе високата мобилизация на избирателите й, но Ковид кризата и машинният вот могат да доведат до намаляване на този резултат. При „Продължаваме промяната“ е точно обратното. Решението на Конституционния съд по двойното гражданство на Кирил Петков също може да окаже влияние върху мотивацията на избирателите.

Сериозната и продължаваща ерозия на ИТН го извеждат от първа до четвърта или пета политическа сила. На старта на кампанията Демократична България (10.9%) е на символична преднина пред партията на Слави Трифонов (10.4%). И двете формации страдат сериозно от отлив на избиратели към новия проект на бившите служебни министри.

Особено силен е сривът при ИТН, които само за месец спадат с нови 5 процентни пункта и така подкрепата за партията се стопява наполовина спрямо юлските избори. Демократична България също губи между една шеста и една пета от своите избиратели, привлечени от новия проект. Издигането обаче на собствена президентска кандидатура, както и по-силната й политическа идентичност, намаляват щетите от този процес.

С 9.3% от гласовете на сигурните, че ще гласуват на 14-ти ноември, ДПС е шестата партия, която със сигурност ще влезе в 47-то НС. Поради късното издигане на нейния лидер Мустафа Карадайъ за кандидат-президент, настоящото проучване не отчита мобилизационния ефект на този ход върху парламентарния вот. До какъв потенциал той може да достигне, ще е поредната от интригите на тези избори.

Няма сериозна статистическа вероятност някоя друга партия да прескочи 4%-та бариера. Ако тази тенденция се запази в хода на кампанията, това би означавало известно преразпределение на електоралните нагласи, но не и кардинална промяна в съотношението на силите.

Доскоро изглеждащата като предизвестена президентска битка също се очертава като по-заплетена и с отворен финал. Тъй като проучването е проведено на терен между 4ти и 10ти октомври, непосредствено след обявяване кандидатурите на проф. Анастас Герджиков и съдия Лозан Панов и преди издигането на Мустафа Карадайъ, то отразява най-първите обществени реакции, преди претендентите да са по-широко популяризирани и припознати от избирателите.

Настоящият президент Румен Радев влиза в надпреварата с 42.6% от вота на твърдо решилите да гласуват. Най-силна е подкрепата, която получава от симпатизантите на БСП (над 90% от тях) и Изправи се. БГ (80%). Малко над две трети от привържениците на ИТН и на „Продължаваме промяната“ също биха дали гласа си за него. След издигането на Лозан Панов, една четвърт от симпатизантите на ДБ изразяват подкрепа за Радев.

На втора позиция се нарежда проф. Анастас Герджиков с 28.1%. Над 80 на сто от електората на ГЕРБ заявява поддръжката си за него. Освен техния вот, той съумява да привлече и една по-разнородна периферия от около 7 на сто, с което надхвърля вота за ГЕРБ. За него биха гласували около 15% от привържениците на „Продължаваме промяната“, 12% - от тези на Демократична България, около 30% симпатизанти на ВМРО и 10% - на други политически сили.

Сериозни са позициите му сред висшистите и хората от по-големите градове, където има най-високи шансове да увеличава подкрепата си.

Лозан Панов събира начална подкрепа от 8.2%. Въпреки че оказва сплотяващ ефект върху Демократична България, поради симпатиите на около една четвърт нейните привърженици към Румен Радев, за момента той получава по-нисък от парламентарния й резултат. Възможно е неговата кандидатура да изиграе по-голяма роля в изборите за парламент, отколкото за президент, но той има потенциал и да увеличи своя вот.

Останалите известни претенденти получават между 1 и 3 на сто подкрепа. 13% са заявилите в проучването, че биха гласували за „друг кандидат“, като може да се предполага, че около две трети от тях биха подкрепили кандидат на ДПС./Източник: Лупа.бг