Проектоверсиите на Териториалните планове за справедлив преход не предлагат ясна дългосрочна визия и конкретни цели за трансформация на икономиката на въглищните региони на България спрямо техните нужди, дадености и потенциал за развитие. По този начин България към момента е единствената държава в ЕС без одобрени стратегически документи и без отпуснати средства по Механизма за справедлив преход на Европейския съюз. С отказа си за поемане на ангажименти за декарбонизация на въглищните региони, България изпуска възможността "да се качи на последния влак" за дългосрочна трансформация на икономиката. Това са част от изводите от обществените дискусии, организирани от Центъра за изследване на демокрацията (ЦИД) на 14 и 20 февруари в Перник, Кюстендил и Стара Загора.

От ЦИД допълват, че участниците са се обединили около критиката си към бездействието на правителството, което е довело не само до загубата на първия транш от европейските средства за справедлив преход от почти 200 милиона лева в края на 2022 г., но и до реалната възможност да загубим нови над 1 милиард лева, ако до средата на тази година България не изготви Териториални планове, отговарящи на европейската рамка и регламенти за ясно интегриране на широкомащабни мерки за намаляване на въглеродния отпечатък, както и активното включване на заинтересованите страни във формирането и изпълнението на набелязаните цели.

В кръглите маси се включиха над 120 представители на различни заинтересовани страни като кметове, членове на общински съвети, местни бизнес асоциации, неправителствени организации, учени и граждани, които обсъдиха конкретни идеи, решения и проектни предложения за включване в едни по-амбициозни Териториални планове с ясни цели за намаляване на отрицателното въздействие на въглищния преход върху икономическото развитие на уязвимите региони. По време на дискусиите беше представен и анализ на актуалните версии на Териториалните планове, разработен от Центъра, който стъпва на детайлно разглеждане на предложените мерки и на обратната връзка за дълбочината и качеството на включване на заинтересованите страни в процеса.

Мария Трифонова, старши научен сътрудник в програма "Енергетика и Климат" на ЦИД, обобщи, че за да бъде преходът справедлив, е необходимо икономиките на въглищните региони да наложат нови бизнес модели за развитие, които да направят местните предприятия дългосрочно печеливши в условията на нисковъглероден преход. Добрите примери от други страни в Европа показват, че успешната трансформация се случва там, където се комбинират нови енергийни решения и технологии в установени отрасли. Териториалните планове могат да създадат и икономически инструменти за привличане на частни инвестиции и ускоряване на процеса на трансформация на ключови сектори.

Говорителите в дискусията в Перник се обединиха около тезата, че Териториалните планове следва да поставят основите на координиран подход по преквалификация и развитие на регионалния бизнес. Заместник-кметът на Перник, Стефан Кръстев, заяви, че област Перник има нужните предпоставки, за да се превърне в самостоятелен икономически център, създавайки работни места в производството на чиста и високотехнологична енергия.

В дискусията в Кюстендил акцентът падна върху идеите за развитие на младите хора в региона, които масово напускат в търсене на по-добро академично и професионално развитие в София и чужбина. Кметът на Община Кюстендил Петър Паунов предостави списък с над 30 проектни идеи с фокус върху развитието на туризма и малките и средните предприятия в региона, които биха могли да бъдат включени в актуализирания Териториален план на областта.

От своя страна Радостин Танев, заместник-кмет на Община Стара Загора, акцентира върху това, че забавянето на Териториалните планове би понижило промишлената конкурентоспособност и успешната трансформация на най-големия въглищен регион в страната. Единодушното мнение от дискусията в Стара Загора беше, че в региона вече има перспективни инициативи за производството на зелен водород, като регионът ще бъде включен сред 9-те водородни долини на Европа – концепция за развитие на водородната индустрия на ЕС. Като основна пречка пред трансформацията на регионалната икономика в Стара Загора е била посочена липсата на достатъчен диалог и сътрудничество между университетите, специализираните гимназии и бизнеса, така че да се въведе изучаването на нисковъглеродните технологии и по-лесната интеграция на завършилите студенти и ученици в предприятия, фокусиращи се в налагането на зелени иновации.

Българското правителство следва да очертае междинни, годишни цели и индикатори за намаляване на парниковите емисии, понижаване на енергийното потребление, увеличаване на дела на ВЕИ в енергийното потребление и подобряване на качеството на въздуха.

Центърът за изследване на демокрацията ще стъпи върху десетките събрани мнения и предложения за мерки и инициативи, за да разработи алтернативни регионални профили на Перник, Кюстендил и Стара Загора, които да очертаят основния подход за трансформация и декарбонизация на въглищните региони, се посочва още в съобщението.