Окончателно решение на ВКС - Орлин Владимиров е признат за виновен за убийството на съпругата си Евгения през 2021 г., извършено предумишлено и по особено мъчителен начин, и му е наложено наказанието „лишаване от свобода“ за 20 години, а по отношение на баща му е оставена в сила оправдателната присъда на Софийския апелативен съд (САС).

Производството пред ВКС е второ по ред. Образувано е по касационен протест и касационни жалби на подсъдимия Орлин Владимиров и на гражданските ищци и частни обвинители срещу въззивната присъда на САС. С присъда на Софийския градски съд Орлин Владимиров и Пламен Владимиров са признати за виновни за умишленото убийство на Евгения, извършено по особено мъчителен за жертвата начин, като на всеки от тях е наложено наказанието „доживотен затвор“. С решение на САС от 2024 г. присъдата е потвърдена. С решение по на ВКС от миналата година са констатирани допуснати съществени процесуални нарушения, налагащи отмяната на атакувания акт и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд. При второто въззивно производство е постановена присъдата на САС, с която е отменена първоинстанционната по отношение на Пламен Владимиров и той е оправдан. Присъдата е изменена в частта за наказанието „лишаване от свобода“ на Орлин Владимиров, като то е намалено на 20 години.

Според съдиите няма достатъчно доказателства, че бащата е помагал на сина си за извършването на убийството. Установените действия на Пламен Владимиров са били след престъплението, което не е достатъчно, за да бъде признат за съучастник.

Съдът приема и че част от показанията, използвани срещу бащата, не могат да бъдат взети предвид, тъй като при следствен експеримент са нарушени правата му да запази мълчание и да не се уличава сам.

ВКС отхвърли и искането на обвинението Орлин Владимиров да получи доживотен затвор. Според съдиите няма достатъчно основания престъплението да бъде определено като изключително тежко, което да налага най-тежкото наказание.

Според върховните съдии наложеното на Орлин Владимиров наказание „лишаване от свобода“ в максимално предвидения в санкционната част на приложимата норма размер (20 години) е необходимо за превъзпитанието му, за преосмислянето на извършеното и за съобразяване на бъдещото му поведение с правните порядки в обществото ни, поради което не е налице основание за смекчаване на наказанието му. /Източник: БНТ