Днес България чества своята Независимост. В Перник в 10,30 ч. ще бъдат поднесени венци и цветя –на паметник на Кракра с празнично дефиле. Половин час по-късно ще се състои ритуал за издигане на националния флаг на централния площад в града, а от 11,30 ч. ще започне концерт на  Ансамбъла за народни песни и танци "Граовска младост" пред Двореца на културата.На 22 септември 1908 година във Велико Търново след прочитане от страна на цар Фердинанд на Манифест към българския народ е обявена независимостта на България, напомня информационна агенция КРОСС. Изминали са 30 години от Руско-Турската война, от 1878-1879 година, която донася свободата в България, но не и възстановяването на държавната независимост. Дълъг и труден е пътят, който извървява Третата българска държава до акта на обявяване на независимостта. Границите на България определени със Санстефанския мирен договор, който всъщност е прелюминарен, не биват признати от Великите сили. Възползвайки се от договора, сключен между Русия и Австро-Унгарската империя, подписан преди началото на Руско-Турската война от 1877-1878 година, според който Австро-Унгарската империя приема да не се намесва във войната, но при едно условие - да не се формира голяма славянска държава на Балканския полуостров, канцлерът на Германия Ото фон Бисмарк изисква свикването на конгрес на Великите сили, тъй като Русия не е изпълнила условия по договор. Неговото искане за разглеждане на статута на новообразуваната българска държава е подкрепено и от останалите Велики сили, които не са доволни от изхода на войната. Следва свикването на Берлинския конгрес, който приключва с подписването на Берлинския договор.Берлинският договор от 1878 г. разделя България на две - Княжество България и Източна Румелия. Княжество България, което включва Северна България и София, остава васално на Османската империя. Източна Румелия се превръща в автономна област на Османската империя, а Македония е върната обратно на империята. Всичко това затормозява стопанското развитие на страната и ограничава възможностите ѝ в международните отношения. Мирните споразумения задължават българското княжество да се съобразява с режима на капитулациите, наложени от Великите сили на Османската империя, който налага преференциален внос на европейските промишлени стоки и обрича развитието на българското вътрешно производство. Независимо от натиска и подкрепата на Великите сили на 6 септември 1885 година се осъществява Съединението на Източна Румелия с Княжество България, което е признато от великите сили при подписването на Букурещкия мирен договор от 1886 година подписан между България и Сърбия след Сръбско-българската война от 1885 година. Веднага след това усилията на българския политически елит се насочват към обявяване на независимост.Благоприятни условия за това настъпват през септември 1908 г. Тогава вниманието на Великите сили е насочено към френско-германския спор за Мароко, а Австро-Унгария се готви да анексира Босна и Херцеговина. В същото време в Истанбул младотурците извършват преврат, а по жп-линията Одрин-Белово избухва стачка. Правителството на Александър Малинов използва момента, конфискува жп-линията и на 22 септември 1908 в църквата "Св. Четиридесет мъченици" в Търново със специален манифест е провъзгласена независимост на България, а княз Фердинанд I приема титлата цар на българите. Учредява се възпоменателен медал по този повод. На следващия ден Австро-Унгария анексира Босна и Херцеговина.На заплахите с война от страна на Османската империя, България отговаря с военна мобилизация и същевременно декларира готовност за мирно уреждане. Тъй като Берлинският договор е двойно нарушен (от София и от Виена), а Великите сили не са готови за мащабна война, усилията се насочват към дипломатическо признаване на българската независимост.С помощта на Русия е постигнато споразумение по възникналите тежки финансови проблеми. Подписани са: Руско-турски протокол (1909), Българо-турски протокол (1909) и Руско-български протокол (1909).Според тях: Русия опрощава на Турция военните ѝ задължения, останали още от войната от 1877-1878 г., Турция се отказва от всякакви финансови претенции към България, България се задължава да изплати на Русия в срок от 75 г. 82 млн. франка.Турция, а след нея и Великите сили признават независимостта на България през месец април 1909 г. С провъзгласяването независимостта на България се издига международният авторитет на страната и тя се превръща в равноправна на другите европейски държави.България става царство и пълноправен участник в международните отношения, княз Фердинанд приема титлата цар на България. Създадени са предпоставки за освобождаване на последните останали под османска власт български земи в Тракия и Македония, което обаче не е осъществено./КРОСС