Днес честваме 125 години от Съединението на България. Празникът в Перник ще започне с издигане на знамето на България в 11 ч. на централния полщад “Кракра”.Ще  бъде открита  и изложба на “Бусинска керамика”.  Желаещите да разгледат ръчно изработените съдове, могат да го направят от 11,30 ч. в Мемориала на миньорския труд в центъра на града.Духовият оркестър и хор „Проф. Георги Робев“пък ще изнесе празничен концерт в Двореца на културата.На този ден през 1885 г. българският народ извършва едно от най-забележителните дела в своята нова история - Съединението на Северна и Южна България. Този ден, превърнал се в символ на националното единство, е официален празник в нашия календар.Предисторията на това събитие започва от 1878 г., когато Берлинският договор разпокъсва българските земи и създава препятствия пред тяхното икономическо и политическо развитие. Затова борбата за тяхното пълно национално освобождение и обединение започва скоро след освободителната за България Руско-турска война. Особено болезнено българското общество изживява изкуственото създаване на автономна област Източна Румелия в земите на днешна Южна България. В началото на 1884 г. въпросът за съединението с Княжеството е вече в центъра на предизборната борба между двете южнобългарски партии - Народната и Либералната.Но след назначаването на Гаврил Кръстевич за главен управител на Източна Румелия, Народната партия, станала управляваща, се отказва от борбата за съединение, като се позовава на неблагоприятното международно положение. Тогава с каузата се заемат по-радикално настроени личности.По инициатива на ветерана от осводителните борби Захари Стоянов през февруари 1885 г. в Пловдив е организиран Български таен революционен централен комитет (БТРЦК). На 25 юли 1885 г. е свикано негово заседание, на което е взето решение да се започне борба за "съединението на Южна със Северна България под скиптъра на княз Александър".Комитетът установява връзки с представители на румелийските либерали и командирите на въоръжените сили в Източна Румелия - майор Райчо Николов и майор Данаил Николаев. Решено е акцията да започне към средата на септември. През втората половина на август в много селища започват вълнения и демонстрации; най-масови са в село Голямо Конаре /днес град Съединение/.На 2 септември в Панагюрище спонтанно е проведена демонстрация, която служи като сигнал за масови протести в редица селища на областта. В следващите дни се вдигат народните маси в много селища, дори там, където няма местни комитети на БТРЦК.На 6 септември рано сутринта войските, разположени в околностите на Пловдив, начело с майор Николаев и четата на Продан Тишков влизат в града, обкръжават конака и арестуват Гаврил Кръстевич.  Румелийското правителство е свалено. Провъзгласява се Съединението на Южна и Северна България. В Пловдив е образувано временно правителство начело с Георги Странски, което поема управлението до пристигането на княз Александър І.След Съединението на 6 септември България изпада в трудно международно положение. Османската империя започва да съсредоточава войски към българската граница.  Под предлог, че се нарушава равновесието на Балканите, на 2 ноември 1885 г. сръбският крал Милан, подкрепян от Австро-Унгария, заповядва на армията си да нападне България. В защита на Съединението се разгаря масово патриотично народно движение. Победата на България в тази война прави невъзможно възстановяването на статуквото. След дълги и сложни дипломатически маневри Съединението получава международно признание с подписването на българо-турската спогодба през 1886 г. Обединяването на Северна и Южна България има решаващо значение за по-нататъшното развитие на страната. България се превръща в сериозен фактор на Балканите.  Благодарение на самоотвержената и героична борба на българския народ е премахната една от най-тежките неправди на Берлинския конгрес и се разчиства пътят за независимото държавно съществуване на страната.