Дарина Радева – дъщерята на президента Румен Радев, за пореден път разбуни духовете. В социалните мрежи се появи нейна снимка, на която се целува уста в уста със своя колежка от НААТФИЗ. Фотосът е направен за реклама на новата театрална постановка с участието на Радева, която трябва да се състои на 9 декември в София.

През следващия уикенд ще бъде излъчен филмът спектакъл „Сад. Игри по време на апокалипсис“. Режисьор е Касиел Ноа Ашер, която днес загуби бащата на детето си - режисьора Иван Станев. В проекта участват актьорите Мартина Апостолова, Йоана Димитрова, Дарина Радева, Яра Ходкевич, Паоло Лалев, съобщават организаторите. В пиесата на скандалния японец, който е бисексуален, има и лесбийски елементи, и вероятно Дарина Радева е получила такава роля, коментира се в арт съсловието. Все още не е ясно дали баща й - президента Румен Радев, който се изживява като морален стожер на нацията и заклет патриот, одобрява актьорското превъплъщение на щерка си.

Сюжетът

В един дъждовен ден група млади актьори се събират за репетиции на пиесата „Мадам дьо Сад“ от Юкио Мишима. Светът навън е обхванат от предчувствие за настъпващ апокалипсис. Актьорите се впускат в хипнотично изследване на страстта, порока и лицемерието в едно общество, чийто морал е дълбоко подозрителен. Постепенно личните им взаимоотношения се сливат с тези на героите от пиесата. Репетиционната се превръща в затвор, а невинните им игри - в смъртоносни. Ще има ли някога премиера на този спектакъл - не знаем. Времето е изчезнало. Време няма, пишат организаторите.

За пиесата 

Мишима пише „Мадам дьо Сад“  през 1965 г. Пиесата е поетична лексика, ексцентричен драматургичен подход и смесване на японския и западноевропейския стил. Героите изпитват копнеж за власт, красота, еротика и смърт. „Мадам дьо Сад“ се откроява със силно застъпени политически тематики, изключително актуални за събития и процеси случващи се в съвременния свят, разказват от екипа на „Сад. Игри по време на апокалипсис“. Интерпретации на пиесата правят Ингмар Бергман, Майкъл Грандидж, Алфредо Ариас.

Автора, автора 

Юкио Мишима е роден в Токио през 1925 г. Творчеството му обхваща стилове като поезия, есета, кабуки, кино, романи. Негови са книгите „Златния Храм“, „Пролетен Сняг“, „Пет признака за упадъка на Бога“ . Мишима е номиниран три пъти за Нобелова награда за литература, но никога не я получава. Той скандализира пуританите с разгулния си живот и не крие, че е бисексуален - огромен шок в азиатската държава в онези години. Юкио Мишима умира през 1970 г., извършвайки ритуално сепуку. /Източник: Лупа.бг