Всеки път в деня на Апостола наистина ли виждаме Апостола. Или за това как  и дали днес можем да "видим", "да се докоснем" до светостта , до неговото богоподобие, след като зрението е загубено? Мислите си за 19 февруари сподели за „Мироглед“ известният пернишки общественик Димитър Огнянов.

„На този ден България следва скалъпени ритуали. Сегашният народ и сегашните , "народни изедници", помирени се струпват. Хилядите освободени , но отново  "несвободни" застават във фалшивите пози. Платени оратори доизцеждат смисъла на втръснали думи. А страхът и старото раболепие към новите чарбаджии сгъстява редиците.

Толкова години след обесването на български герой,  а дали може някой , с прости думи да опише, че живее справедливо и свободно. Кой ще добави, че това е мечтаното Отечество на Дякона?

Левски беше предаден и обесен . Но днес 2021 г, кой  и извън "съблазните " на настоящите историци ще се закълне, че идеалите на Апостола са сбъднати? Десетки години след тази саможертва, едва ли някой може да ни убеди ,че "със сърце и душа"  влиза в тази "инкарнация" . Обратно. Нито властта, нито народът са извлекли поуки. Днес, не "великденските", а дивите български страсти отдалечават Апостола. България е до кокал оглозгана. Населението  се стопява. Земята е отдадена на концесии. А старите екзекутори от времето на Левски, днес са заместени от банкери и мутри.

Пак тържествено лицемерие. Пореден 19 февруари. Поредна протоколна заетост. Поредната суета на  отегчени чиновници. Около паметникът на Левски е неловко, гузно и по човешки самотно. Идват и малки деца, но и те не разбират ... Най- общо ! Бесилото се усеща , а  Кръстът отдавна го няма!“.