България и страните от Източна Европа са сред най-силно засегнатите от поскъпването на храните през последните пет години. От септември 2021 г. цените на хранителните продукти в България, Румъния и Естония са се повишили с малко над 50%, докато в Унгария увеличението също надхвърля половината от първоначалната им стойност. За сравнение средното поскъпване в Европейския съюз е около една трета, а във Франция, Швеция и Люксембург достига приблизително 25%, предава БГНЕС.

Тези различия поставят домакинствата в Източна Европа под значително по-силен финансов натиск, тъй като храната заема по-голям дял от семейните им бюджети. За семейство в София или Букурещ дори ново увеличение на цените с 2% може да има по-сериозни последици за покупателната способност, отколкото същото поскъпване в Люксембург, пише „Евронюз“.

Макар инфлацията при храните в Европа през 2026 г. да остава сравнително умерена, цените на пресните продукти отново започват да се повишават. Във Франция те са поскъпнали с 8% на годишна база, докато в Южна Италия транспортни блокади доведоха до недостиг на основни хранителни стоки.

Източна Европа между натрупаната инфлация и новото поскъпване

Данните за септември, последния месец, за който има статистика за всички държави членки на ЕС, показват значителни различия в движението на цените.

Кипър отчита най-голямото годишно поскъпване на храните и безалкохолните напитки с 4%. Следват Испания с 2,7%, Румъния с 2,6%, Малта с 2,5% и Португалия с 2,4%.

Извън Европейския съюз Турция регистрира значително по-висока инфлация при храните, достигаща 27,6% за година.

В същото време в 14 от общо 27 държави членки храните и безалкохолните напитки са поевтинели спрямо година по-рано.

Най-големият спад е отчетен в Швеция, където цените са намалели с 6,3%. Това се случва след решението на правителството да намали ДДС върху храните от 12% на 6%, считано от 1 април. Мярката ще остане в сила до края на 2027 г.

В Латвия, Унгария и Чехия също е отчетено поевтиняване на хранителните продукти между 3,8% и 4,8%.

Тези краткосрочни понижения обаче не заличават натрупаното поскъпване през последните пет години. Особено в Източна Европа домакинствата продължават да плащат значително повече за основните хранителни продукти, отколкото преди енергийната криза.

Енергийните цени отново тласкат инфлацията нагоре

Инфлацията в еврозоната достигна 4% през октомври, най-високото равнище от повече от три години, показват предварителните данни на „Евростат“, публикувани на 4 ноември.

Основният двигател на поскъпването остава енергията. Горивата, електроенергията и отоплението са били с 20,8% по-скъпи спрямо година по-рано.

За сравнение храните, алкохолът и тютюневите изделия са поскъпнали с 1,6% в еврозоната през октомври. В ЕС като цяло храните и безалкохолните напитки са били само с 0,6% по-скъпи през септември.

Зад тези сравнително умерени стойности обаче се крият съществени различия между отделните категории храни.

Преработените хранителни продукти, алкохолът и тютюневите изделия са поскъпнали само с 0,5% през октомври, докато непреработените храни, включително плодове, зеленчуци, месо и риба, са отчели увеличение от 4,6% след 2,7% през август.

„Енергията и храните доведоха до повишаването на цените, докато базисната инфлация остава като цяло стабилна въпреки продължаващия енергиен шок“, заяви Никола Нобиле, главен икономист за Италия в „Оксфорд Икономикс“.

Причината е пряката зависимост на производството и доставките на храни от енергийните разходи. Тракторите използват дизелово гориво, оранжериите се нуждаят от отопление, а почти всички хранителни продукти се транспортират с камиони.

Когато тези разходи нараснат, най-уязвими се оказват пресните продукти, които не могат да бъдат съхранявани продължително време.

Празни рафтове в Южна Италия

В края на октомври купувачите в Неапол и други градове в Южна Италия се сблъскаха с полупразни щандове за плодове и зеленчуци.

В продължение на около две седмици шофьори на камиони, недоволни от високите цени на дизела, блокираха пътища и пристанища в южната част на страната.

Складовете преустановиха товаренето на стоки, а рафтовете с месо, прясно мляко, плодове и бутилирана вода в областите Кампания, Пулия и Калабрия започнаха да се изпразват. В някои малки магазини недостигът се появи само за ден.

Според предварителните данни на италианския статистически институт ИСТАТ през октомври непреработените хранителни продукти са били със 7,5% по-скъпи спрямо година по-рано, след увеличение от 5,5% през септември.

Типичната потребителска кошница, включваща храни, стоки за домакинството и лична хигиена, е поскъпнала с 2,5% при 1,5% месец по-рано.

Макар Италия да представлява краен пример, ситуацията показва колко бързо поскъпването на горивата и прекъсването на доставките могат да се отразят върху цените и наличността на храните.

Пресните храни във Франция поскъпват с 8%

Подобни разминавания между общата инфлация при храните и цените на пресните продукти се наблюдават и в големите европейски икономики.

Във Франция храните като цяло са поскъпнали с 1,2% през октомври. Пресните продукти обаче са били с 8% по-скъпи спрямо година по-рано, показват данните на националния статистически институт INSEE. През септември увеличението е достигало 9,5%.

В Германия храните са поскъпнали само с 0,4%, докато в Португалия непреработените продукти са отчели ръст от 3,7%, колкото и през септември.

В Испания цените на храните също са продължили да се повишават през октомври, макар и по-бавно спрямо предходната година.

Нов инфлационен натиск преди зимата

Икономистите очакват общата инфлация в Европа да продължи да се ускорява.

„Пантеон Макроикономикс“ прогнозира, че инфлацията в еврозоната ще достигне 4,5% през януари и че Европейската централна банка ще повиши лихвените проценти през декември.

Октомврийските данни показват, че новото поскъпване на храните може да съвпадне с увеличаването на разходите за отопление през зимните месеци