Кои са основните проблеми на Перник? На този въпрос дава отговор статистиката в навечерието на местния вот.

В областта живеят близо 112 000 души, данните са от 2022 година. Трудовата миграция, големите задръствания в сутрешните часове, екологията и проблемите с ВиК са част от проблемите, с които хората се сблъскват всеки ден.

По данни на Института за пазарна икономика Перник е в средата на класацията по икономическо развитие.

Безработицата в региона е малко над 11 на сто, а средната работна заплата е 1528 лева.

Демографската картина е тревожна - миналата година в областта са родени 778 бебета, починалите са близо 3 и половина пъти повече.

Какво казват хората за проблемите на място и какви са очакванията им към новите кметове?

Вероятно сте чували през годините да наричат Перник "хотелът на София" или "спалнята на София". Причината - близо е до столицата и много хора избират да се реализират професионално в нея.

"Съвсем скоро вярвам, че перничани ще бъдат столичани. София расте към Перник и Перник расте към София", каза Галина Гергинова, член на УС на сдружение "Дишай, Перник".

"Столицата е много силен магнит за младото население. На практика, ако в момента гледаме начина, по който изглежда Кюстендил днес, можем до голяма степен да предскажем как ще изглежда Перник след 10-ина години", смята Адриан Николов, икономист от Института за пазарна икономика.

Към момента обаче светлото далечно бъдеще е под знака на трудното пътуване към София.

"Пътувам всеки ден до София и мога да кажа, че положението е трагично. Транспортът се осъществява с изключително стари, изключително мръсни автобуси, когато има автобуси, те са на повече от 30 години. Влаковете са наполовина, те са много малко. Винаги са претъпкани, винаги са мръсни", коментира Галина Гергинова.

Близо 15 000 души пътуват от Перник до София и обратно ежедневно. Това е немалка част от работоспособното население на града.

"Доходите на домакинствата изпреварват заплатите и това до голяма степен се обяснява с това, че работят в София, т.е. много хора взимат заплати и имат трудова заетост в София и потребяват парите си в Перник, което води от една страна до много сериозни проблеми пред местното развитие, тъй като на практика едно предприятие, което реши да инвестира в Перник, трябва да се съревновава със София по заплати, което е много трудно", каза Адриан Николов.

"Нивото на безработица в Перник винаги е с около 2 пункта по-ниско от това, което е за страната и за областта е 1 пункт по-ниско от това, което е за страната. Основно, пак казвам, е благодарение на близостта на София и все пак не бих подминал местните предприятия, които постоянно търсят служители", заяви Росен Симеонов, директор на дирекция "Бюро по труда" - Перник.

Перничани са притеснени и от редица незаконни сметища.

"Има много да се работи по отношение на сметоизвозване, сметосъбиране и депониране на сметта. Въздухът в Перник е вторият голям проблем. Тецът продължава да гори въглища, продължава да произвежда шлака. Къде я депонира, къде се складира тази шлака, ние нямаме информация", каза Галина Гергинова.

И авариите по водопроводната мрежа са честа гледка в Перник.

"Мрежата, която поддържаме, е на средна възраст около 60 години. Такава мрежа с отдавна изтекъл експлоатационен срок е нормално да аварира. Отстраняваме ги навреме. Там, където са сменени водопроводите, ние просто забравяме за проблемите в конкретните участъци", каза Борислав Иванов, управител на ВиК - Перник.

Сравнително малка част от водопроводната мрежа в областта обаче е подменена. До нова водна криза като тази през 2019 г., когато над 100 000 души в Пернишка област бяха на тежък воден режим, отговорните институции не вярват да се стигне отново.

И ако някои може и да са забравили за водната криза, за други в областта тя все още продължава. Повече от 6 месеца в годината жителите на село Селищен дол са принудени да живеят без вода. Водопроводът там е стар, разчитат на резервоар с вода над селото, който обаче бързо свършва. Нямат водомери, съответно не са свързани с ВиК.

"Няма вода, защото водопроводът е амортизиран, той е етернитов. Правен е в средата на миналия век на доброволни начала от местните жители" обясни Владимир Димитров, ползвател на имот в село Селищен дол.

През годините от селото са правили подписки. Преди повече от година запитвания за проблема имаше и от екипа ни. И въпреки уверенията, които тогава получихме от общината, решение все още няма.

"Не мога да кажа защо няма вода от язовир "Студена" до тук, знам, че има до съседното село, до Ярджиловци се прекара водата. Те имат вода. Може да се прекара до тук водата, но трябват финансови средства, трябва инициатива", заяви Владимир Димитров.

"Лятото е пълна трагедия при нас, никаква вода няма", сподели Георги Стойчев, жител на село Селищен дол.

И те, както и останалите хора в Пернишка област, се надяват новите местни управляващи да припознаят проблемите им. /Източник: БНТ