Вълните от емигранти, заминаващи за работа в чужбина, и ниската раждаемост изпразват българските села. Социалната тъкан е застрашена, пише „Файненшъл таймс“ в репортаж

Началното училище в Яхиново, планинско село южно от столицата на България, е проектирано за около 300 ученици, когато е построено през 1967 г. В наши дни директорът на училището определя капацитета му на 150 ученици, а реалният брой на учениците е едва 70.

В една добре поддържана класна стая за първи клас с 24 места седят само седем деца, които пишат в тетрадките си засукани букви на кирилица.

„Опитваме се да гледаме на нещата от добрата им страна“, казва директорът Георги Станчев. „Имаме гаранции, че училището ще остане отворено. Неотдавна това беше под въпрос.“

Учителите и децата от Яхиново наистина са късметлии. Три училища в близост до тях бяха затворени през последните години, тъй като България страда от последиците от вълните на външна миграция, включително бързото изтичане на мозъци след комунистическия режим. Населението е намаляло с една четвърт от пика си през 80-те години на миналия век.

Коефициентът на раждаемост в България през последните десетилетия остава далеч от „възстановителното“ ниво от малко над две деца на жена, което е необходимо за поддържане на населението в дългосрочен план. Освен това украинските и други имигранти в България рядко остават достатъчно дълго, за да пуснат корени.

През 80-те години на миналия век в България е имало близо 9 млн. души и по радиото е имало кампания за постигане на тази цел, казва кметът на Яхиново Софка Скоклева. „Ние така и не успяхме да го постигнем. Когато комунизмът рухна, всичко тръгна надолу“.

Населението на България днес е около 6,8 млн. души; през последните 10 години то непрекъснато намалява. В края на 80-те години на миналия век жителите на Яхиново надхвърлят 2400 души, но след падането на комунизма рязко намаляват и към средата на 2010 г. са малко над 1600 души, според националната статистика.

Според прогнозите на ООН при продължаващ спад населението на страната ще спадне под половината от пика през 1980 г. до около 2070 г.

Българите продължават да търсят по-благоденстващ живот в страни като Германия, Испания и Обединеното кралство, както и в Турция. Тяхната работна ръка в чужбина е увеличила броя на работниците в тези страни, компенсирайки намаляващия брой на хората в трудоспособна възраст в резултат на десетилетията на ниска раждаемост в много от държавите дестинации.

Местата, които младите мигранти в трудоспособна възраст оставят след себе си - особено малките населени места като Яхиново - се борят да предотвратят окончателното им изчезване. Ситуацията не е по-различна от тази в някои селски райони на Япония, където селата са опустели в резултат на миграцията към градовете и общия спад на населението.

През 90-те години на миналия век на главната улица на Яхиново е имало три кръчми, спомня си Скоклева, както и универсален магазин и поща. Хората са общували, децата са тичали наоколо. Днес е останала една-единствена кръчма, а до нея има малка детска площадка с разноцветни дървени играчки. Финансирана от ЕС, тя стои почти празна.

От официалното население стотици хора, които са регистрирани в Яхиново, всъщност живеят в Западна Европа, САЩ, „дори в Нова Зеландия“, казва Скоклева. „Тези, които имат малки деца, са се установили там през 90-те години на миналия век... първите вече са баби и дядовци. Няма как да се върнат“.

Настоящите демографски модели на България се коренят в изселването, последвало рухването на комунизма през 1989 г. По това време България прогонва близо половин милион етнически турци, като прилага кампания за принудителна асимилация.

А след като Западът се отвори за миграцията отвъд „желязната завеса“, стотици хиляди заминаха за САЩ, използвайки лотарията за зелена карта, или се включиха в програмите за бригади в Западна Европа.

„Повечето от тези хора бяха млади, а половината от тях - жени“, казва Алексей Пампоров, професор по социология в Българската академия на науките. „Настоящите тенденции са [очаквани] поради моделите на [предишните] демографски преходи“.

След присъединяването си през 2007 г. България остава една от най-бедните членки на ЕС. Паричните преводи от нейните емигранти не са помогнали особено, достигайки едва 2,3 % от производството, което е доста ниско ниво, наравно с това на Белгия, според данни на Световната банка.

Много българи обвиняват бедността за решението си да останат бездетни или да имат само едно дете. „Хората са по-малко склонни да имат няколко деца, когато се сблъскат с факта, че облеклото на едно дете е скъпо, изхранването на детето е много скъпо, всичко струва много пари“, казва Харика, майка на две деца, която се наслаждава на чаша кафе на главната улица на индустриалния град Сливен. Тя също е планирала да има едно дете. „За нас второто дете беше изненада“.

Кметът на Сливен Стефан Радев заяви, че най-добрата надежда за страни като България е да изградят собствено богатство, за да задържат младите работници, както е направила Полша.

„Начинът да се противодейства на [обезлюдяването] очевидно е да се повиши стандартът на живот тук, в противен случай хората ще напуснат“, каза той.

Официалният коефициент на раждаемост в страната от 1,7 деца на жена далеч не е най-ниският в Европа, но празните училищни чинове в страната напомнят тези в селските райони на Южна Корея и Япония - държави с едни от най-ниските коефициенти в света.

Официалните данни изглежда показват проблясък на промяна, като през последните години нетната имиграция в България леко се е увеличила, тъй като броят на завърналите се и напусналите е намалял. Но точният баланс е трудно да се определи, тъй като много българи, като тези от Яхиново, запазват местожителството си, докато прекарват част или целия си трудов живот на Запад. Тази тенденция се отразява и на Балканите.

Вътрешната миграция е достигнала около 42 000 души годишно през последните пет години, според официалните данни - но много по-малко пристигащи са се превърнали в дългосрочно пребиваващи, според данните за разрешенията за пребиваване. Това предполага, че пристигащите всъщност може да са хора от страни като Сирия и Афганистан, които просто преминават транзитно през България на път за Западна Европа.

Спас Ташев, главен демограф в Българската академия на науките, заяви, че при всички случаи вътрешната миграция, включително завръщането на българи, може само частично да реши проблема с населението на страната.

„Завръщат се предимно лицата в по-напреднала възраст, докато лицата в по-млада възраст емигрират“, каза той. „Тъй като [емигриращите] жени са в детеродна възраст, България губи редица потенциални новородени.“

Той заяви, че страната се стреми да задържи младите хора, като същевременно укрепва българските училища в чужбина, за да улесни реинтеграцията на лицата от диаспората, когато се завърнат.

Но политическата нестабилност в България, с честата смяна на правителството, „попречи на създаването на ефективна миграционна политика“, заяви ОИСР в последния си доклад за миграцията.

Дори в Сливен, на половината път между столицата София и Черно море, където минава международна магистрала и местната икономика е сравнително жизнена, децата са повече, но далеч не достатъчно, за да издържат града, казва кметът Радев. Той се опитва да подобри образованието като един от стимулите за семействата да останат.

Радев заяви, че България и преди е интегрирала етническите турци, които живеят в региона от векове, но остава „много консервативна и трудно приема чужденци. Така че няма балансиращ ефект от вътрешната миграция“.

„Няма лесни отговори“, каза той. „Малко вероятно е моят град да заприлича на Западна Европа по отношение на населението. Тук социалните общности са много по-непокътнати. Когато погледнете Великобритания, където дори министър-председателят или кметът на Лондон може да бъде от малцинствена общност, или когато погледнете германския футболен отбор - подобно нещо е невъзможно в България.“

В по-малките населени места като Яхиново на карта е поставена самата социална структура.

„Някога се е казвало, че за отглеждането на едно дете е нужно цяло село, но в днешно време хората се затварят и си гледат работата“, каза барманката Оля Русинова, 33-годишна майка на едно дете. „Те се затварят в черупките си и просто се състезават кой ще изкара повече пари“.

Изглеждаше като добро знамение, когато преди година местна жена роди здрави тризнаци, каза кметът Скоклева. Жителите на селото се радваха и се чудеха дали това няма да е годината, в която нещата ще се променят.

Но такъв късмет нямало. Близо до края на 2024 г. общият брой на ражданията в Яхиново възлиза на пет, каза кметът. Включително тризнаците. /Източник: БГНЕС