Метеорологичните модели GFS и ECMWF предлагат различни сценарии за времето в България в началото на ноември. Според американския модел GFS има вероятност за снеговалежи по високите западни полета, в Предбалкана и планинските райони. Европейският модел ECMWF обаче е по-ограничен в прогнозата си за сняг, като очаква той да бъде предимно по най-високите планински върхове.

Разликите между двата модела се отнасят не само до температурите, но и до количеството и разпределението на валежите. Докато GFS допуска по-съществено застудяване, което би позволило снежинки да достигнат и до по-ниски надморски височини, ECMWF прогнозира по-мека обстановка в ниските части на страната.

В същото  време европейският модел предвижда възможност за по-значителни валежи през периода 1–5 ноември. Това показва, че температурите и валежите трябва да се разглеждат отделно: по-топлата въздушна маса може да донесе повече дъжд, докато по-студен сценарий би увеличил вероятността част от валежите да бъдат от сняг, съобщават от Meteo Balkans.

Защо валежите над Балканите могат да отслабнат?

Една от възможните причини за очакваното намаляване на валежите е промяната в атмосферната циркулация над Централна и Източна Европа. Ако антициклоналната област над Полша, Украйна и европейската част на Русия отслабне или се измести, това може да промени траекториите на атмосферните смущения и преноса на въздушни маси към Балканския полуостров.

Важно е обаче да се уточни, че отслабването на антициклона не означава автоматично спиране на валежите. Решаващо е как ще се пренаредят баричните центрове и дали над Балканите ще продължи да постъпва влажен въздух.

Ако в района се установи област на повишено атмосферно налягане или се засили низходящото движение на въздуха, облачността и валежите могат постепенно да намалеят. При низходящите движения въздухът се затопля адиабатно, относителната му влажност спада и условията за образуване и поддържане на облаци се влошават.

Друг възможен сценарий е атмосферните фронтове да се изместят на север или юг от Балканите. В такъв случай основните валежни зони ще преминават извън страната, а България ще остане в периферията им или временно извън активната зона на циклоничните смущения. Валежите могат да отслабнат и ако се прекъсне преносът на влажен въздух от Средиземноморието.

Какво означава това за времето в България?

През периода 1–5 ноември развитието на обстановката ще зависи от взаимодействието между температурното поле, атмосферната циркулация и наличието на влага. Ако се реализира по-студеният сценарий на GFS, ще се увеличи вероятността за мокър сняг по високите западни полета и в Предбалкана, особено при достатъчно интензивни валежи. В планините условията за снеговалежи ще бъдат по-благоприятни.

При по-топлия сценарий на ECMWF валежите вероятно ще бъдат предимно от дъжд в ниските части на страната, докато снеговалежи ще са възможни главно във високите планински райони.

На този етап разликите между моделите налагат известна предпазливост. Прогнозите за снеговалежи по конкретни населени места и за количествата на валежите могат да се променят с обновяването на следващите изчисления. Затова е важно да се следят не само температурните карти, но и прогнозите за валежите, приземното налягане и височината на изотермата от 0°C.