На 20 юли Българската православна църква почита паметта на свети пророк Илия – един от най-тачените старозаветни светци. Народният празник Илинден е сред най-значимите летни празници в българския календар и е свързан с множество вярвания, обичаи и традиции.

Според християнската традиция свети Илия живял през IX век пр. Хр. и бил пламенен защитник на вярата в единия Бог. Старият завет разказва за неговите чудеса, сред които възкресяване на мъртъв, измолване на дъжд след продължителна суша и възнасянето му на небето с огнена колесница.

В българските народни представи свети Илия е господар на гръмотевиците, светкавиците и летните бури. Смята се, че той препуска по небето с огнена колесница и изпраща гръмотевици и мълнии. Затова е почитан като закрилник срещу природните стихии.

Илинден бележи повратен момент в лятото. Според народните вярвания след този ден водата в реките и морето започва да се охлажда и къпането става опасно. Съществува и поверието, че на Илинден не бива да се работи на полето, за да не паднат градушки и да не бъде унищожена реколтата.

В много райони на страната се организират събори, курбани за здраве и благополучие, както и общоселски празненства. На трапезата традиционно присъстват обреден хляб, варено жито, мед и курбан, който се раздава за здраве.

Свети Илия е смятан и за покровител на грънчарите, кожарите, кожухарите, самарджиите, хлебарите и фурнаджиите, както и на хората, чиято работа е свързана с огъня.

На Илинден имен ден празнуват всички, които носят имената: Илия, Илиян, Илиана, Илияна, Илко, Илка, Илчо, Илка, Илин, Илина, Илона. /Източник: БТВ