През миналата година страната ни беше на едно от първите места в Европа по дял на младежи, които нито работят, нито учат.  Данните обаче показват, че тенденцията е към спад на младежката безработица или към края на годината. Това понижение обаче, е толкова крехко, че лесно може да се счупи и числата отново да тръгнат нагоре, както вече се случи в началото на годината. Според националната статистика през третото тримесечие, което току-що приключи, коефициентът на безработица сред българските младежи е бил 11,8%, което е с 0,3 пункта по-малко в сравнение с миналата година, съобщава Нова телевизия.

Коефициентът на безработица показва какъв е делът на безработните като част от работната сила или иначе казано - от икономически активното население. Като брой лица безработните на възраст от 15 до 24 години са 14 300. Това означава, че в момента те са със 600 по-малко, отколкото са били през 2023 година.

Към края на последния изминал месец – октомври, Агенцията по заетостта отчита, че в Бюрата по труда в цялата страна, регистрираните безработни до 24-годишна възраст са близо 8400 души, или 60% от всички безработни младежи. Разпределението между половете е почти по равно, като жените са съвсем малко повече от мъжете. Най-много безработни от търсещите заетост са със средно и средно професионално образование – това са половината от регистрираните. Следват младежите с основно и начално или пък още по-ниско образование – с дялове от над 20%. Най-малко търсещи работа са младежите вече завършили висшето си образование – безработните висшисти са едва 6%.

Ето как изглежда и разбивката по области. Най-много безработни са се регистрирали в бюрата по труда в Пловдив – 750 младежи. Първите три места в тази класация се допълват от областите Плевен и Благоевград, с почти равен брой регистрирани – малко над 520. Края на класацията пък, изглежда така – Смолян, където са записани 111 души, Перник и Габрово, които са единствените две от всички 28 области у нас, с регистрирани под 100 безработни младежи.