Повече от 2,55 млн. евро успяха да измъкнат двама съпрузи от над 30 души, след като ги излъгали, че инвестират в жилища в София. Тодор и Даниела Софрониеви убеждавали различни хора да теглят по няколко потребителски кредита на ден, за да си осигурят парите.

Хората сами кандидатствали за заемите, подписвали документите и предавали получените суми срещу обещание, че ще си ги върнат с печалба. Сумите постъпвали във фирмата на Софрониеви, която се представяла за посредник, а след това движението е към личните им банкови сметки.

Двамата се представяли за хора с голямо влияние в банковите среди. През 2023 г. Тодор Софрониев бе кандидат за кмет на един от столичните райони, а през 2024 г. е в листата на една от партиите за парламентарните избори, но не влиза в Народното събрание. Той и съпругата му най-лесно манипулирали хора с лоша кредитна история.

Ето как действала схемата - карали хората да намерят близък, който да изтегли заемите вместо тях. След това парите трябвало да бъдат предадени за уж необходимо осчетоводяване и заличаване на кредитите. Човекът, намерил кой да изтегли заема, уж щял да получи парите на нова сметка.

Сумите, които пострадалите давали, започвали от 51 хил. евро и достигали до над 150 000 евро. За да ги убедят да “инвестират” толкова пари, измамниците подписвали с жертвите си договори за партньорство, заем или продажба на вземания.

Документите създавали впечатление за законна инвестиционна дейност, а хората се съгласявали да осигурят с банкови заеми пари, с които не разполагали, разказа пред “24 часа” Златка Падинкова, началник на сектор “Измами” в Главна дирекция “Национална полиция”. Тя обясни, че целта на няколкото кредита в един ден била да се съберат повече пари.

След множество жалби на 3 септември от полицията задържат трима души за схемата. Ден по-късно Тодор и Даниела Софрониеви бяха обвинени, че мамят хората чрез дружеството, което представлявали.

Обещавали им, че то ще покрива месечните вноски по кредитите им, а след това ще бъдат обезпечени с недвижими имоти. Схемата е разновидност на т.нар. кредитен удар.

При него човек тегли максимален брой заеми от различни банки или финансови институции за ден-два. В случая с жилищата мотивът е бъдещата печалба от инвестиция. В други варианти обещанието е, че кредитите няма да се изплащат от подписалия договорите или че парите ще бъдат върнати, обяснява Падинкова.

За тази схема се търсят хора с добра кредитна история и доходи, които позволяват тегленето на по-голям заем. Измамниците ги намират чрез познати, роднини или вече привлечени участници. Понякога организират дори придвижването им между банковите офиси.

Бързането има конкретна цел - да бъдат получени възможно най-много пари, преди новите задължения да повлияят на възможността за следващ заем. Веднъж получили заема, хората веднага дават средствата. Когато обещанията не се изпълнят, човекът остава с кредитите на свое име и със задължението да ги изплаща, обяснява Падинкова.

Тодор и Даниела Софрониеви не са единствените, които ползват тази схема. При друг случай 48-годишен мъж от врачанското село Галиче вече бил измамен с 49 хил. евро. Криминалистите от Националната полиция го намериха в банка в столичния кв. “Надежда”. Там попълвал документи за втори кредит – този път за 40 хил. евро. По случая бяха задържани двама мъже - на 27 и 29 години. Те бяха арестувани малко след даването на парите от първия кредит.

С опит за теглене на кредит започва и една от новите схеми в телефонните измами. Гласът в слушалката се представя за банков служител, представител на БНБ или за полицай. Обяснява на човека, че в момента някой се опитва да изтегли заем на негово име с фалшиво пълномощно. Следват инструкции как потърсеният да защити парите си или да помогне за предотвратяването на престъплението. Накрая, разбира се, се искат пари.

Убедителност на обаждането може да придаде и българският номер на дисплея. Той обаче може да е манипулиран чрез технологията caller ID spoofing – подмяна на информацията за номера, която се показва на апарата. Така обаждането може да изглежда като идващо от български номер, без действително да е направено от него или дори от страната. Затова видимият номер не удостоверява самоличността на човека отсреща, подчертава Падинкова.

Продължават и обажданията за близък, пострадал в катастрофа, за спешна операция или с искане за съдействие на полицията. При тях основната мишена остават възрастните хора. Извършителите се стремят да ги задържат на телефона, докато са уплашени, за да не могат да се свържат със семейството си и да проверят разказаното.

Натискът за незабавно теглене на кредит, превод или предаване на пари е общ предупредителен знак. Съмнение трябва да предизвикат и указанията да се инсталира приложение или случващото се да остане тайна от близките. Според Падинкова схемите се променят, но извършителят все така се стреми да спечели доверие или да постави човека под емоционален натиск, за да не може да мисли рационално.

При съмнително обаждане от ГДНП препоръчват разговорът да бъде прекратен. Няма нужда от спор или опит измамникът да бъде разобличен по телефона. Ако пък мошеникът твърди за пострадал близък, задължително трябва да опитате да се свържете с него, казва Падинкова.

В случай че човек вече е дал пари, трябва веднага да се свърже с полицията. При банков превод, споделени данни за карта или предоставен достъп до онлайн банкиране е задължително и да се отиде в банката. Бързата реакция увеличава възможността за своевременни действия по извършените финансови операции, включително тяхната отмяна, обяснява Падинкова.

За разследването са важни и следите от контактите с извършителите. Запазени телефонни номера, съобщения, чатове, мейли и друга подобна информация може да бъде много полезна в бъдещо разследване, казва Падинкова. /Източник: 24 часа