- Г-н Димитров, какво видяхте в Турция?

- Пратихме на два пъти наши екипи. Сега има такъв в Антакия, който е на най-лошото място в провинция Хатай. Почти 90% от сградите са разрушени в този град. Става опасно за нашите екипи. Предприемаме мерки, за да изкараме екипа оттам към Адана, за да може да го приберем към България. Търсенето и спасяването приключва. Започва навлизането на тежка техника. 

- Какво разказват спасителите?

- Ужасни неща като земетресение, шок. Благодарение на бързата организация на президента Румен Радев и кмета на София Йорданка Фандъкова за два часа и половина се мобилизирахме, натоварихме спартаните и тръгнахме. Още цареше хаос и шок на летището в Адана. При пристигането на нашия екип дори ги нямаше служителите на летището. Проблеми с разтоварването, проблем с приемането от турска страна на нашия екип, така че имаше забавяне. Другото, което е важно да се каже, че тренировките и ученията, които всички отразиха, което направихме в Черна гора за земетресението. Съвсем пресно обучение, в което показахме заедно с европейските партньори работа при търсене и спасяване при земетресение, ни помогна сега в Турция. Същите са хората, същата е техниката, така че перфектно се справиха нашите – най-вече безопасно, тъй като турските власти не влизаха да търсят и спасяват, а само чакаха на нашите служби. 

- Защо? 

- Нашите имат най-доброто оборудване, дрехи, обувки и най-доброто обучение. Ние наравно с другите в европейския проект „Баланс“ на Черна гора  видяхме, че най-добрият тим е на Гърция, но ние бяхме по-добрите, 4,5 ч. преди тях разпънахме лагера и бяхме готови за работа. А сега в бюлетина на европейския механизъм за гражданска защита пише, че първите пристигнали европейски страни  в Турция за оказване на помощ за търсене и спасяване са България с екипа на СО, Румъния и Унгария. Не трябва да се забравя, че ние сме една община. Другите, които пращат, са държавни структури, към МВР, към президент, което е много голяма сила. Те разполагат със собствени самолети, със собствени контейнери. А ние благодарение на прекрасните пилоти от авиобаза „Враждебна“, които тренирахме и ги познаваме, се справиха перфектно. 

- Кой свърши най-много работа на терен?

- АФАТ е така наречената тяхна гражданска защита, може би недостиг на техника и обучени хора. При тях има разделение – АФАТ е като гражданска защита, а пожарната се занимава с потушаването му в градски условия. За мен най-много работа свършиха международните екипи, които бяха оборудвани и дойдоха. При такова голямо бедствие Турция както и която и да било друга страна в света не може да се справи с такова бедствие и разрушение. Няколко изречения искам да кажа и за кучетата на Планинската спасителна служба. Тяхната задача беше да търсят миризми, за да покажат на спасителите къде има човек, за да могат да предприемат действия по изваждането му. 

- Колко хора спаси българският екип?

- Когато става земетресение, когато има търсене или спасяване, не се казва живи или починали, казва се намерен човек. Всички тела трябва да се извадят, независимо дали са живи или не, трябва да се спаси. В нашия международен механизъм не се прави разграничение между едното и другото. Нашите помогнаха да се извади жив човек. Доброволците от София също успяха да изкарат 5 човека някъде, където са по-малки постройките. На нашия екип на Столичната община и Дирекция „Аварийна помощ и превенция“ се падна най-тежката задача. В Адана е само един международен екип и това беше нашият, който претърсваше 15-етажни сгради.

- Имат ли нужда завърналите се екипи от психологическа помощ?

- Тежка е гледката. Има необходимост от психолози. И нашите ще преминат интервю с психолози. Във вторник имаме среща с кмета, зам.-кмета и посланика на Турция. Все още няма коментар за работата ни от посланика на Турция. 

- По отношение на Сирия какви са плановете?

- Само хуманитарна помощ и тя ще бъде доставена по въздух до Ливан. Няма да има екипи. В момента правя организацията. Във вторник излита един самолет. 

- Разкажете с какво се занимава аварийното звено?

- Първото и важно нещо на нашата дирекция е превенцията. Тя липсва в цялата страна, докато в София превенцията е на първо място. Превантивно почистване на речни корита, превантивен оглед на пътна инфраструктура, превантивно премахване на опасни елементи. Над 350 капаци на шахти сме сменили само за миналата година. Тази година са повече. В момента сме поръчали нови, сменяме, тъй като дружествата, които се занимават и имат ангажимент да ги сменят, се бавят много, а дотогава може да падне някой човек. Проверяваме стълбове на уличното осветление, проверяваме  мантинели, проверяваме опасни пропадания и обезопасяваме. Обезопасяваме денонощно нашите екипи, които са на улично осветление, на миене, на затваряне на „Софийска вода“, ЧЕЗ, това е ежедневна работа. Получаваме сигнали от граждани, премахваме опасни дървета. Има ли разрешение от еколог или е паднало дърво го премахваме независимо дали е частна сграда или не. 

- Знаете ли с колко са намалели инцидентите в града?

- Нямаме статистика. Всеки един сигнал, които обработваме, те са към 47 000 на година, повече от половината са свързани с превенция и защита на населението от бедствия, аварии, кризи и инциденти. Така че това, което сме направили, е показно.

- Как успявате да организирате нещата?

- При нас има ред и дисциплина. Второ – хората имат отношението и уважението към кмета, ние сме подчинени пряко на нея. Тя се грижи за нашата дирекция да е абсолютно задоволена с всичко – дрехи, пари, заплати, организация, почивки и т.н. Ние участваме по европейски проекти, където има допълнително финансиране. Имаме дарения, които се дават през Комисията по дарения в общината, които искат да ни купят дрехи, намираме всякакви начини. 
Важно е да отбележим, че имаме 4 месеца пълни с деца, които ще обучаваме на полигона в Панчарево. Имаме  ново колективно средство за защита, което показваме на децата с филми. В момента готвим трите филма да ги покажем. /Източник: Телеграф

Това е той: 

Роден е на 30.12.1971 г. в Перник

Завършил е Великотърновския университет със специалност “Социални дейности“, бакалавър

Магистър от Медицинска академия – София, и магистър по национална сигурност във Военната академия “Г. С. Раковски”

Работил е в Министерството на здравеопазването, бил е ръководител на център 112 МДПБА и началник на “Гражданска защита“ в София

Директор “Сигурност” в Столичната община и директор на Дирекция “Аварийна помощ и превенция”

Награждаван е с почетен знак на София