Очаква се много ниска изборна активност на предстоящите избори. От гласувалите на предходните избори (2,67 млн. избиратели) по-малко от 80 % заявяват, че твърдо ще гласуват отново. Същевременно не се наблюдава активизация сред тези, които преди не гласуваха. Може да се очаква, че пред урните на тези избори ще застанат около 2,2 - 2.3 милиона избиратели (около 35 % от избирателите по списък). До този извод стига ново проучване на агенция "Медиана", проведено в периода 16 - 22 септември 2022 г. с 1008 човека (18+ години) чрез пряко стандартизирано интервю. То е реализирано със собствени средства.

Изследването не взима предвид гласуването в чужбина, което при тези избори  може да има значително влияние.

Засега ГЕРБ определено доминира, като води с близо 10% пред „Продължаваме Промяната“ - 26,3% срещу 16,3%.

Въпросът за второто място в предстоящите избори далеч не е решен. Засега „Продължаваме Промяната“ са втори, но на малка дистанция от три партии - БСП (13,1%), ДПС (11,5%) и „Възраждане“ (12%). За последните две партии се предполага, че имат значителен скрит от изследванията вот и значителен брой избиратели в чужбина– нещо, което не е отразено в настоящето изследване. На практика битката за от второ до пето място предстои и зависи от мобилизацията на тези партии.

„Демократична България“ (5,9%) и „Български Възход“ (5,2%) са стабилно над 4%-ната бариера за влизане в народното събрание. Въпреки, че при „Има такъв народ“ (4,7%) продължава отливът на избиратели, засега те запазват възможностите си за представителство в парламента. Партията на Мая Манолова засега е близо, но под чертата за влизане в парламента, като запазва известни шансове за новия парламент.

Прагът за преминаване на 4%-ната бариера ще падне значително - до около 88 - 90 хил. избиратели.

Ниската изборна активност в страната ще повиши силно тежестта на гласовете от чужбина. Същевременно тя е предпоставка за значителни „изненади“ – доколкото малки разлики в реалния брой избиратели ще доведат до значителна разлика в процентно изражение. Като цяло, ниската избирателна активност ще даде на всички партии по-голяма „тежест“ в процентно отношение (при относително нисък брой реални избиратели).

Резултатите от изследването показват, че резултатите от изборите ще се определят не толкова от предизборната политическа битка между партиите, а от икономическите сътресения в обществото. Наблюдаваме изключително засилена тревожност по отношение на личното материално благосъстояние, перспективите пред страната и страхове за предстоящата зима и непосредственото бъдеще (12 % от запитаните се опасяват не от обедняване, а от възможността да изпаднат в крайна мизерия).

Заедно с това нарастват и опасенията от война в непосредствено бъдеще. Само за три седмици броят на хората смятащи, че има голяма опасност от война в близко бъдеще се е увеличил с 9 %.

Инфлационният шок и страхът от въвличане на страната във война засилват антиевропейските и анти-НАТО настроения в обществото. 40% са убедени, че е добре, че България е член на НАТО и само 21% смятат за допустимо разполагане на военни съоръжения на НАТО у нас.

23% считат, че не е добре за България да е член на ЕС, а против приемането на еврото са 55%.  

Изследването е проведено в периода 16 - 22 септември 2022 г. с 1008 човека (18+ години) чрез пряко стандартизирано интервю и е представително за пълнолетното население на страната. Проучването е изследователски проект на агенция МЕДИАНА и е реализирано със собствени средства. /Източник: Днес.бг