Обръщение към Министър Председателя на България - Кирил Петков,

Г-н Министър Председателю, обръщам се към Вас, така, както са ме учили, че е подобаващо да се обръщаме, към човека, на когото сме гласували доверие да ръководи държавата ни. За Вашите приятели и колеги от кампуса, може да сте просто Киро, за мен и голяма чат от моето поколение, сте г-н Министър председател.

Г-н Министър Председателю, аз съм една от тези, които не само гласуваха за Вас, но и агитираха, със изключителна вяра и страст, влизайки понякога в остри спорове. Гласувах за Вас и колегите Ви, защото бях убедена, че бъдещето на България, Ви интересува, че сте се завърнали, за да отдадете знания, опит и сили за просперитета на Родината си. Простих грешно попълнената декларация. Повярвах Ви, защото Ви сравнявах /Вас и младите Ви колеги/ с ония буйни глави -образовани млади хора, организирали и дали живота си в Априлското въстание, за свободара на Родината.

Оприличих ви на онези, Ваши колеги-студенти, препълнили влакове, нависнали по стъпалата, тръгнали от цяла Европа, дори от Америка, за да защитават и умрат за България в Балканската война… И с още други, които с безплатния си труд възстановяваха София от англо- американските бомбардировки и изграждаха България след Втората световна война, с много вяра в нейното бъдеще.…

Наложих си търпимост към невъзможността да се изразявате, както и към все по-зачестилото „Аз“, когато става въпрос да оповестите държавни решения /Би трябвало да знаете, че в случая се използва „Ние“, /което значи екип, коалиционни партньори и т.н./ Пренебрегнах доста тревожни факти и грешки, като например констатацията, че въпросът с бедността в България е решен, затварянето на устата на Министъра на спорта, необясними и безпочвени промени в държавната администрация, унижаването на работещите в областа на науката и културат…

Не приветствам посещението Ви в Македония, въпреки, че го приех, но не разбирам изявлението Ви, че историята на България е без значение пред облагите, които бихме получили, ако снемем ветото за влизане на Македония, в най-скоро време в ЕС. Ако съм разбрала, това не е нищо друго, освен отказ от национална ни идентичност в полза на пазарната такава.

Не съм съгласна да говорите и взимате решения от името на България, по въпроси, които могат да имат тежки последствия за народа ни, без да се допитате до него.

Вие, направихте шокиращо изявление, когато заявихте, че да, за България последствията от санкциите срещу Русия, които подкрепихте с еуфоричен апломб, ще бъдат тежки, но по-важно, е да покажем лоялност към партньорите си от НАТО?! А аз мислех, че Вие и колегите Ви, на първо място ще поставите народа си! Каква заблуда… Впрочем подобни изявления все повече ме карат да вярвам, че не ние - вашият народ, Ви избрахме, а тези, към които сте лоялен.

Преди години се червях, заради изявленията на Министър председателят ни, който беше прочел една книга, сега се чувствам унизена от вчерашното Ви изявление, когато с радостен глас, почти като на идиотчета ни обяснявахте, че Русия е нищо, сочехте ни някакви икономически показатели и накрая изрекохте гениалната си /заради уважението към институцията, няма да кажа глупост/ мисъл, че Русия е

" бензиностанция с ракети?!" Сериозно ли мислите така или подражавате на шутовете от НС, които оригиналничат и си въобразяват, че ни впечатляват с тъпотиите, с които се изявяват пред ТВ екраните?

Г-н Министър Председателю, разрешете няколко съвета от човек, който не е равен с Вас, заради разликата в годините, натрупания опит и ако не Ви обиждам, по знаия в определени области.

Не сте бил войник, не сте пристрастен към България, така като тези, които имат само нея… Но прочетете и малко история, запознайте се с подвизи на една армия предимно от селски и градски момчета, студенти и интелектуалци, в Балканската война. Пред подвига им Европа сваля шапки. Те побеждават, не с оръжие, не със знания, не с развита икономика… Те побеждават с дух. За тях Вазов пише „Българио, за тебе те умряха, една бе ти достойна зарад тях…“

Това, което бих искала да кажа, което Вашите партньори и най-вече Вие, не знаете, е че и най-тежките войни, Русия печели с ДУХ!

Духът на Русия не е Путин, Сталин, Екатерина, който и да е цар, партиен секретар или президент…. Духът на Русия е необясним за западния човек, дори за нас…

И накрая, моля Ви г-н Министър председател, вслушайте се в народа ни, който казва – „Език мой, враг мой“, както и „Мълчанието е злато!“. Доверете се на опитни дипломати, каквито и нападки да хвърлят върху тях. Войната не е решение на въпрос, който можеше и все още може да бъде решен по дипломатически път. Санкциите няма да уплашат Путин, още по-малко народ, който няма, какво да губи, освен достойнството си… А руснаците го имат и са готови да го бранят с живота си. Не се подвеждайте по телевизионните пропагандни клипчета.

Нешка Робева, Фейсбук