Фермите за ценни кожи у нас са на крачка от окончателна забрана. Законопроектът вече мина на първо четене в Народното събрание и получи широка подкрепа от депутатите.

Последната ферма за норки в България прекрати дейността си през 2025 година. Ако текстовете бъдат окончателно приети, отглеждането и умъртвяването на животни единствено заради ценната им кожа ще бъде забранено със закон.

Как е работила една от най-големите ферми у нас показа Десислава Ризова във филма си „Твоята кожа“.

„Вашите норки добре ли живеят?“, пита Десислава Ризова. „Да, категорично“, отговаря представител на фермата. „Знаем, че трябва да се умъртвят през октомври“, казва още Ризова. „Тези – в края на ноември. Умъртвяването на норки се случва посредством обгазяването им с въглероден диоксид, което се счита от експертите за най-хуманния начин за евтаназия“, гласи отговорът.

Фермата е била с капацитет от 130 хиляди норки. На кадри, разпространени през годините от природозащитни организации, се виждат замърсени и занемарени клетки, както и лоши условия за хранене и достъп до вода.

В малките клетки са отглеждани по няколко норки. Това са хищни животни, а продължителното им отглеждане в тесни пространства може да доведе до агресия и канибализъм. На част от кадрите се виждат и тела на умрели животни, останали в клетките.

Днес фермата вече не работи. А десет години след началото на кампанията срещу този тип производство природозащитниците са близо до целта си – законова забрана за отглеждането на животни за ценни кожи.

„През 2016 г. разбрахме, че в България се подготвя изграждането на една огромна ферма за кожи, която беше по Стара Загора. Всъщност същата тази, която прекрати дейността си през 2025 г.. Намерението тогава беше капацитетът ѝ да стигне до 400 000 бройки годишно, като тази новина беше потресаваща за много хора, които знаят какво става в тези ферми“, разказва Петя Алтимирска, съосновател на сдружение „КАЖИ“.

Все повече европейски държави вече са въвели пълна забрана или сериозни ограничения за фермите за ценни кожи.

„По тези места животните се отглеждат в тесни метални клетки през целия си живот, далече от естествени условия, няколко на брой в клетка. Живеят едва няколко месеца. Докато в природата тези животни могат да живеят над 10 години, тук се отглеждат за около 7 месеца, след което се изчаква козината им да стане достатъчно гъста и веднага биват затваряни в газова камера, където се умъртвяват. Взема се само кожата. Всичко останало се изхвърля“, посочва Алтимирска.

Именно условията, при които се отглеждат и умъртвяват животните, стоят в основата на дългогодишната кампания за забрана на фермите за ценни кожи. След години на протести, петиции и законодателни опити сега природозащитните организации са най-близо до окончателна промяна в закона.

„Имаме уверението, че това ще стане веднага след ваканцията на депутатите, която ще бъде може би първата седмица или втората седмица на ноември. Изключително обнадеждаващ е фактът, че успяхме да се обединим около тази кауза с парламентарните групи и депутатите в Народното събрание“, казва още Петя Алтимирска.

Текстовете са подготвени с участието на неправителствени организации.

„Този законопроект дава и добър пример на самата цяла Европа по отношение на такъв тип решения на европейско ниво. И аз го харесвам изключително много, защото това е реална екология, за разлика от много други неща, които си говорим в земеделието – зелени сделки, частични различни екологични режими, които просто като бъркат някой път чистата екология с агроекологията и правим излишни неща, забравяме чистата екология някой път. Тъй че този законопроект е олицетворение на разумност и на човешка политика“, коментира Явор Гечев, председател на комисията по земеделието в Народното събрание.

В парламента този законопроект събира подкрепа отвъд партийните разделения.

„Нямаме различия между различните партийни формации и не очакваме предложения между първо и второ четене, тоест да омекотят някои от текстовете. Тоест той ще бъде приет такъв, какъвто е, с, разбира се, правните техники, които трябва експертите по законодателство, юристите да направят в него“, посочва Гечев.

След първото „да“ в пленарната зала остава второто четене. /Източник: БТВ