Болници в страната изискват от пациенти да осигурят кръводарители като условие за лечение, практика, която пациентски организации определят като незаконосъобразна, алармират от Асоциацията на пациентите, активни в здравеопазването (АПАЗ), предавав Дарик. Според нея с подобна практика достъпът до здравеопазване за уязвими граждани може да бъде ограничен.

Асоциацията е изпратила официално писмо до министъра на здравеопазването Катя Ивкова с настояване за проверка на практиката. Повод за сигнала е конкретен случай с 86-годишна пациентка, на която е отказано признаване на кръводаряване, извършено в друг град, тъй като лечебното заведение е поставило изискване дарителите да са от определени области.

Според сигнала, достигнал до АПАЗ, лечебното заведение е изискало от възрастната жена „дарителска бележка за двама кръводарители“, издадена от център по трансфузионна хематология на територията на София, Перник, Кюстендил или Благоевград. Въпреки че кръводаряването е извършено в друг град, болницата първоначално отказва да приеме документа. От АПАЗ подчертават, че подобна практика превръща пациента в отговорен за недостига на кръв в националната система и създава предпоставки за нерегламентирани платени услуги.

От пациентската организация припомнят, че Законът за кръвта, кръводаряването и кръвопреливането определя доброволността и безвъзмездността като основни принципи. Още през 2022 г. Националната здравноосигурителна каса (НЗОК) е излязла с официално становище, че лечебните заведения не следва да изискват дарителска бележка като задължително условие за хоспитализация.

Вторият принципен въпрос, поставен от АПАЗ, е допустимо ли е лечебно заведение да определя в кой град или област трябва да бъде извършено кръводаряването. От асоциацията цитират парламентарен отговор от страна на Министерството на здравеопазването, в който се посочва, че законът не въвежда ограничения относно мястото на кръводаряване и гражданите могат да даряват кръв във всеки център в страната.

В същия отговор министерството уточнява, че т.нар. дарителска бележка представлява работен документ и не е обвързана с правни последици. На този фон функционира и Национална автоматизирана информационна система по трансфузионна хематология от 2014 г., която поддържа данни за всички дарители и дарени единици кръв в страната.

В заключение АПАЗ настоява Министерството на здравеопазването да провери разпространението на тази практика и да даде ясни указания към лечебните заведения. Според организацията достъпът до лечение не може да зависи от това колко близки и познати има пациентът, способни да дарят кръв, като определят кръводаряването като акт на солидарност, а не като „пропуск за болницата“.