В малките градове и в селата пречистват на око с хлорна варОт крановете ни все още тече вода, която не отговаря на санитарните норми. В нея има нитрати и бактерии над допустимите норми. Това признава Агенцията за околна среда и води (АОСВ) в своя последен годишен доклад за 2009 г., който кабинетът прие преди 2 дни, пише "Монитор".Едва 34% от повърхностните водоизточници имат пречиствателни съоръжения, показват данните в него. Според Световната здравна организация над 5% отклонение от микробиологичните показатели например вече създава реална опасност за здравето. Но периодичният мониторинг на санитарните власти в страната показва отклонение от 15%, като само за година е отбелязан ръст от 2%.Най-много „жива“ вода пият в Пазарджик, където замърсяването по микробиологични показатели достига 11,34%, а в Ямбол - 9,23%. Над 8 на сто отклонение от нормата отчитат в Монтана, Перник и Бургас. Пак замърсяване над стандарта на СЗО е измерено във Враца, Кюстендил, Пловдив, Кърджали и Добрич. Вместо подобрение в Кюстендилска област само за година от 1,26 процента то е скочило на 7%, в Пловдивска област от 3 на сто е стигнало до 7 процента, а в Перник от близо 6 пункта, отклоненията от нормите са нараснали на 9 на сто.Най-чистата вода, поне по микробиологични показатели, пият хората в столицата, както и в Русе и Шумен. Сред отличниците са също Видинска област, където само за година са успели от 20,6 % да свалят замърсяването на водата на 1,93 процента, и в Габровска – 21,9 на сто, там нестандартността е спаднала на 4,38%.Трайната тенденция да не спазваме изискванията за микробиологични показатели е притеснителна, понеже създава риск за здравето на хората признават авторите на доклада. Макар нарушенията на нормите да се отчитат на много места в страната, все пак те са по-чести в по-малките зони, чиито водоснабдителни системи обслужват и по-малко хора. Те по правило нямат пречиствателни съоръжения и дезинфекцията все още се прави главно с хлорна вар, от време на време и на око.В края на този януари 33 деца в Исперих бяха натровени тъкмо заради подобно обезопасяване на водата. Според санитарните власти у нас от крановете на някои места заедно с водата текат и бактерии като ешерихия коли и ентерококи, които директно могат да ни пратят в болницата. Проблемът е засечен в областите Пазарджик, Кюстендил и Монтана, които са получили препоръки за модернизиране от АОСВ, пише в доклада.Нитратите са вторият по честота и опасност замърсител. Най-големи отклонения се отчитат традиционно в Ямбол – 19,59%, Шумен – 10,51%, Русе – 12,86%, Разград – 8,00%, и др. Според експертите най-често водата там съдържа нитрати 2 пъти над нормата. Става дума обикновено за плитки подземни източници, замърсени от неграмотната употреба на азотни торове от земеделците. В Дунавския район пък 36% от подземните води са замърсени с нитрати и манган основно от нерегламентираните сметища.България в момента пие от 6340 водоизточника, 300 от които са повърхностни. Но едва стотина пречистват водата, показват данните. Само 44% от българите пият вода, минала през пречиствателни станции, показва статистиката. Заради лоша поддръжка те пък имат обща използваемост едва 41%./БЛИЦ.