Живко Чън живее и работи в България от повече от осем години. Живял е в София, Търговище, Велико Търново, сега в Перник. Българист е и част от екипа на Институт Конфуций. Понастоящем преподава китайски в няколко пернишки училища и организира събития, които показват интересни елементи от китайската култура на българите.

Ето какво ни разказа той за специалност Българистика в Китай и за нашата държава в неговите очи.

Ни Хао, България!

Завърших специалност български език в университета, а през втори курс дойдох на обмен в Софийския университет за една година. Харесах живота в България и когато завърших и се появи възможност за работа тук, веднага приех. Започнах кариерата си в България. Адаптирах се сравнително бавно, но сега например много ми харесва да бъда чужденец в Перник, защото съм първият китайски учител тук. Вече доста хора ме познават и научават повече за Китай чрез мен, това ме радва.

Ако може да върне времето назад, би ли избрал отново да специализира Българистика?

Да, със сигурност бих направил същия избор. Най-голямото предизвикателство за мен е, че не съм особено комуникативен човек и не съм много добър в ученето на чужди езици, но тук в България непрекъснато ми се случват интересни неща, пътувания и събития.

Специалност Българистика в Китай

В миналото единственият университет в Китай, който предлагаше специалност български език, беше Пекинският университет за чужди езици (ПУЧЕ). Обикновено студентите се приемаха веднъж на всеки четири години. Специалността започва през 1961 г., а когато аз започнах обучението си през 2010 г., ние бяхме единадесетият випуск с 14 студенти в курса. Още в началото си избрахме български имена, сред съучениците си имах Любен, Панайот, Желязко, Искрен, Камен, Станислав, Пламен, Милена, София, Веселина, Цвета, Рада и Вяра.

От 1961 г. насам приблизително 300 студенти са завършили специалността. По моя оценка, по-малко от 40% са се реализирали в сфери, свързани с България.

През последните шест години още няколко университета започнаха да предлагат специалността: Вторият Пекински университет за чужди езици и Тиендзинският университет за чужди езици. Чувал съм, че в Гуанджоу и Хъбейския университет за чужди езици има български преподаватели, но не знам дали вече предлагат самата специалност.

Днес в ПУЧЕ приемът за специалността български език се провежда на всеки две години. Това е университетът с най-много чуждоезикови специалности в Китай – над 100 езика, сред които по-„редки“ такива като фински, полски, унгарски, малтийски, литовски, македонски (което вероятно не се приема добре от българите), урду. Някои от специалностите имат прием само веднъж на осем години.

Обучението по Българистика е интензивно: Студентите прекарват около четири часа дневно в езикови занятия, а останалото време е посветено на други задължителни и избираеми дисциплини. Програмата включва езикови курсове: основен курс, разширен курс, граматика, превод; културни и обществени дисциплини: българска история, литература, политика, икономика, медии и кино; специализирани предмети: българска преса, бизнес терминология, китайско-български превод.

По време на обучението ни преподаваха четирима китайски преподаватели и един постоянен български лектор. През моите четири години в ПУЧЕ имах трима различни български преподаватели, които бяха професори от Софийския университет, БАН и Югозападния университет.

Всички студенти имаха възможност за обмен в България – чрез държавни стипендии, летни курсове и обменни програми. Стажовете най-често се провеждаха в Китайското международно радио, където работехме в българската редакция.

Често ни канеха на събития в българското посолство, особено около 24 май и 3 март.

Живеехме в общежития по четирима, и аз и моите съквартиранти тайно отглеждахме две морски свинчета – Кирил и Методий.

Добри ли са перспективите за работа за китайските българисти?

Според мен – средни. Както при повечето специалности, много завършили избират напълно различна кариера. Ако някой иска да учи българистика, трябва внимателно да обмисли избора си. Аз не смятам, че специалността няма перспектива, но не е подходяща за всеки, също така напоследък е трудно за новодипломирани млади хора от всякакви специалности да си намерят работа.

Най-често реализиралите се в нея избират дипломация – напр. в Министерството на външните работи, журналистика и медии - Китайското международно радио (CRI), китайски информационни агенции, академична кариера - преподаватели по български език в китайски университет или по китайски език в България като мен, търговски и културен обмен: работа в посолства, културни институти и бизнес организации.

Какво знаят китайците за България и как я възприемат? Какви са най-честите заблуди за България?

Интересът е малък, но в последните години се повиши донякъде, благодарение на Инициативата "Път и Пояс," интернет и социалните мрежи, популяризирането на българското кисело мляко, розово масло и вино.

Често асоциирани с България в Китай са Азис – или в Китай познат като Българският "крал на дяволите" (保加利亚妖王) и "Пазарът за булки" – те създават представа за България, като за екзотично, ексцентрично място.

Също така значителен брой китайци мислят, че България е в Африка или Южна Америка, и че е слабо развита държава.

Мисля, че в момента няма кой да играе ролята на "посланик". Най-известният българин в Китай вероятно е Азис, както споменах, и то само с няколко по-стари клипа. Най-известният българин, живял в Китай, е Ясен Петров – футболен треньор. Българските преподаватели в Пекинския университет по чужди езици също играят голяма роля, но са основно познати на хората вече свързани с България.

Донякъде популярни културни елементи са Сурва, Баба Марта, Празникът на розата, хорото, някои филми, баница, но отново, основно сред българистите и в по-малка степен сред широката китайска публика. Не се сещам за други популярни съвременни личности или по-„модерни“ асоциации с България.

Аз лично харесвам шегите от Габрово и Перник – тези за котки с отрязани опашки и за винкели например.

Как българите възприемат Китай?

От друга страна, и Китай не е много познат в България и има различни негативни клишета за Китай. Хората често бъркат китайците с японци и корейци, като често ни поздравяват с „Konnichiwa,“ някои мислят, че всички китайци ядат кучешко месо. Преди няколко години някои използваха термина „Китайски вирус“.

Китай и България

Според официалните данни в България има около 2000 китайци, като повечето от тях вероятно са търговци или собственици на китайски ресторанти. Тук има и около 600 студенти, а останалите са от посолствата, Конфуцианските институти, културните центрове, компании като Huawei и Тиандзинската Земеделска Група и др.

В България има доста китайски магазини и ресторанти, някои известни основно сред китайците тук – например първият ресторант за malatang (вид люта супа) бе наскоро открит в София. Препоръчвам на всеки да опита ястията от „менюто за китайци“ в китайските ресторанти, поискайте от сервитьора да ви предложи нещо „автентично“ следващия път.

Ако имате възможност, можете да посетите и събитията и изложбите, организирани от посолството, Конфуцианските институти и китайските културни центрове.

Харесвам много места из България - Несебър, Балчик, Мелник, Очите на Бог, Дяволското гърло, "Летящата чиния" (т.е. монумента на Бузлуджа), Седемте рилски езера, Мусала и др. Най-много обичам да посещавам скалните манастири из планините на България. На тези места има красива природа, интересен „фъншуй“, мистериозна атмосфера, също така уважавам качествата на монасите там.

Китайците които не са пътували много в чужбина, обикновено се интересуват от най-известните световни забележителности, като Айфеловата кула, пирамидите, Лувъра и т.н. В България няма толкова известни забележителности.

Туристите, които вече са пътували в много държави и са „отметнали“ тези най-известни места, предпочитат да посетят уникални дестинации и събития – такива са Празникът на розата, Сурва, "Летящата чиния", "танцът на огъня," нестинарството - тези много характерни за България неща. Други примери са популярният в китайските социални мрежи "Пазар за булките" в Стара Загора, Баба Ванга - такива „екзотични“ неща също са интересни на китайците.

Малко вероятно е нещо да стане толкова популярно в Китай, колкото е Монумента на Бузлуджа – или т.нар. Летяща Чиния. Повече популярност и внимание заслужават седемте рилски езера", Рилският манастир", "Окото на Бог", Несебър.

За съжаление, бившият мавзолей на Георги Димитров вече го няма, ако още съществуваше, смятам че щеше да бъде популярно място за снимки в китайските социални мрежи.

Ако аз организирам план за пътешествие из България за китайци, бих го планирал през юни и юли, защото времето не е нито твърде горещо, нито твърде студено, а и в началото на юни в България се провежда и Празникът на розата.

Мисля, че може да се започне от София, да се мине през Окото на Бог, Велико Търново, Шумен (Мадарският конник и Плиска, Преслав), Варна и Балчик, Несебър, Бургас, няколко дни на почивка край Черно море (харесвам Созопол и южните курорти като Ахтопол и Синеморец), след това Пловдив, Седемте рилски езера, Рилският манастир и накрая връщане в София. Ако има повече, бих препоръчал и Копривщица, Мелник, Дяволското гърло (и много други пещери), Белоградчик, Троянския манастир (и много други манастири), връх Мусала (и много други върхове).

И Китай, и България са преживели множество нашествия през своята дълга история, което може би обяснява някои сходства и в силните, и в слабите черти на националния им характер (доколкото може да се направи такова обобщение) - например, в условията на подчинение, за да се спасят, са предавали партизани на нашествениците, но повечето хора са смели, добри и непретенциозни. Също така, и в Китай, и в България проблемът с корупцията и бюрокрацията е сериозен.

Бих искал българите да научат повече за философските аспекти на китайската мисъл, например, светогледите и мисловните процеси от различните философски школи като тези на Конфуций, Лао Дзъ, Джуанг Дзъ и Мо Дзъ.

Това би им помогнало да разберат по-добре поведението и мисленето на китайците. Също така би било чудесно, ако могат да посетят малките градове и села в Китай и да се поживеят с обикновени семейства за известно време. Големите градове в Китай са хубави, но малките градове и села са по-истинският Китай. Разбира се, би било добре да научат и за китайската литература, история и политика.

Мисля, че българите не са толкова отдадени на парите, колкото китайците. Например, ако е уикенд или празник, дори и да им предложат повече пари, много българи не биха искали да работят, а предпочитат да си почиват, да пътуват и да се наслаждават на живота. Това е рядко срещано в Китай. Може би защото повечето китайци са забогатели сравнително наскоро - през последните 30 години, и много хора все още се страхуват от бедността. Освен това, много хора все още са и реално бедни.

Ритъмът на живот в България е много по-бавен отколкото в Китай – имам повече време за себе си, докато в Китай основната част от времето е погълната от работа. Това може би е основния начин, по който съм се променил след толкова години в България – правя всичко по-бавно и спокойно.

За България мога да кажа, че колкото по-дълго човек остава тук, толкова повече я обиква./Източник: БЛИЦ