Франция е разтърсена от най-мащабните безредици от години насам, след като антиправителствени протести прераснаха в погроми и грабежи, причинили щети в цялата страна и засилили усещането за дълбока национална криза.

Когато на 18 октомври безредиците започнаха да затихват, политическите лидери си разменяха обвинения за избухналото насилие, а гражданите с потрес наблюдаваха улиците на градовете си, осеяни със счупени стъкла и останките на опожарени автомобили.

Насилието обедини три различни вълни на недоволство: започналото преди няколко седмици студентско движение с искания за по-добри условия в училищата, зараждащите се национални протести срещу високите разходи за живот и групи от участници в безредиците, които се възползваха от демонстрациите, за да извършват грабежи.

Протестите задълбочиха усещането за финансова и социална криза във Франция – втората по големина икономика в Европейския съюз. Правителството се опитва да прокара непопулярен бюджет, предвиждащ ограничаване на публичните разходи, а нарастващото обществено недоволство укрепва позициите на крайнодесния лидер Марин Льо Пен, смятана за фаворит на президентските избори през идната пролет.

Какво се случи през уикенда?

Повече от половин милион души се включиха в около 110 шествия в цяла Франция на 17 октомври, съобщи Министерството на вътрешните работи. Това беше най-мащабният протестен ден от началото на демонстрациите преди около месец. Един от големите синдикати в страната – Общата конфедерация на труда (CGT) – посочи по-висока оценка от 800 000 участници.

Наред с многобройните мирни демонстрации, участници в безредиците нанесоха щети на около 1500 магазина и на редица обекти, символизиращи френската държава. Броят на задържаните достигна близо 2000 души.

Пожар почти напълно унищожи сградата на кметството в Лимож, в Централна Франция. В Марсилия – втория по големина град в страната – маскирани лица нахлуха в правителствена сграда и събориха бюст на Мариан, символ на Френската република.

Демонстранти и полиция влязоха в сблъсъци на 17 октомври в Париж по време на общонационалните протести.
Защо протестират студентите?

Ученици от гимназиалния етап започнаха протестите миналия месец, за да изразят недоволството си от състоянието на училищата.

Те изтъкват лошото състояние на училищната инфраструктура, препълнените класни стаи, претоварените учебни програми, недостига на учители и друг персонал, както и недостатъчното финансиране на образованието. Мнозина настояват и за цялостна реформа на държавните системи за кандидатстване във висши училища, които според тях налагат прекалено строги и несправедливи критерии за прием.

Учениците блокираха стотици училища, пише БГНЕС. Според правителството най-малко 24 от тях са били подпалени или повредени. От септември насам са арестувани хиляди души, а над 1000 полицаи, ученици и училищни служители са пострадали.

Недоволството на учениците се засили и заради твърдите действия на полицията. Прокуратурата и полицейският надзорен орган разследват най-малко 34 случая на предполагаемо полицейско насилие по време на протестите.

Сред случаите е този на 15-годишно момче, чиято лява ръка е била откъсната, вероятно при взрив на полицейска шокова граната, съобщиха представители на властите. Друг 14-годишен младеж е получил тежки наранявания, след като полицай изстрелял граната със сълзотворен газ от близко разстояние.

Жандармерията задържа протестиращ по време на сблъсъци в Марсилия на 17 октомври.

Защо към студентите се присъединиха и други групи?

През октомври профсъюзите и други обществени организации все по-често се включваха в демонстрациите на учениците. Те организираха по-мащабни митинги както в знак на солидарност с младите хора, така и в протест срещу по-широк кръг от проблеми.

Част от участниците са разгневени от поскъпването на живота и повишаването на цените на горивата, които скочиха отчасти заради войната в Близкия изток. Фермери също се присъединиха към протестите заради растящите разходи в селското стопанство

Профили в социалните мрежи, свързани с движението на „жълтите жилетки“, което разтърси Франция преди близо десетилетие с протести срещу високите цени на горивата и други проблеми, също призоваха за демонстрации.

Левите партии също се възползваха от протестите, за да изразят по-широкото обществено недоволство от президента Еманюел Макрон, чийто втори и последен мандат наближава края си.

Недоволството има дълбоки исторически корени във Франция. През 1968 г. студентските протести почти довеждат до падането на правителството и допринасят за дълбоката трансформация на френското общество.

Въпреки многобройните мирни демонстрации на 17 октомври, участници в безредиците нанесоха щети на около 1500 магазина и множество символи на френската държава.
Какви са политическите последици?

На 18 октомври крайнодесни лидери и представители на центристкото правителство обвиниха крайната левица за хаоса. Те насочиха критиките си по-специално към голямата крайнолява партия „Непокорна Франция“, която според тях е предизвикала безредиците.

Премиерът Себастиен Льокорню обвини партийни лидери, че подкопават доверието в полицията сред протестиращите ученици. Той заяви също, че сред участниците в безредиците има представители на крайната левица.

„Непокорна Франция“ отхвърли обвиненията. Лидерът ѝ Жан-Люк Меланшон на свой ред обвини правителството, че с действията си е допринесло за ескалацията на напрежението.

В публикация в социалните мрежи Меланшон обвини премиера Льокорню, че е „отговорен за хаоса“ – било заради „некомпетентност“, или заради целенасочена стратегия, която да създаде партия на реда и да накара обществото да забрави провала му в управлението на публичните финанси. Льокорню не отговори на обвиненията./ Източник: btvnovinite.bg