Молбата за екстрадиция на Илиян Тодоров е изпратена от Министерството на правосъдието по дипломатически път и предадена на узбекските власти, съобщиха за „Телеграф“ от правосъдното министерство. 

Между България и Узбекистан има договор за правна помощ.

Със съдействието на българските власти пък е установено, че мъжът е издирваният Илиян Тодоров.  

Възмездие

В България той е осъден на доживотен затвор за двойното убийство пред дискотека „Соло“ в София преди 14 години. Близките и приятелите на загиналите момчета имат надежда, че все пак ще има някакво възмездие за тяхната смърт.

Години наред те бяха обезсърчени и обезкуражени, след като Тодоров изчезна безследно, преди да влезе в затвора. 

Престъплението 

На 18 април 2009 г., само ден преди Великден, 24-годишният Васил Александров празнува рождения си ден в столичната дискотека „Соло“,  която се намира на метри от Съдебната палата. В компанията е и 21-годишният хокеист Кирил Въжаров.

В дискотеката припламват искри между компанията и тази на Тодоров. Навън става сбиване и три момчета са ранени с нож. Кирил Въжаров успява само да каже: “Нещо ме убоде, май ме наръгаха”, след което издъхва. Васил Александров умира в „Пирогов“, а приятелят им Кирил Димитров е ранен тежко. 

Има множество записи от видеокамери в района на заведението, но те не са заснели убийствата, а движението на някои хора от двете групи. 

Свидетелства 

Според момче от компанията на Кирил и Васил конфликтът започнал още в заведението.

Един от празнуващата рожден ден група казва „Наздраве“ на другата компания, но се чува отговор „Какво наздраве бе, говедо“ и псувня на английски. Напрежението уж спада, но с излизането на младежите навън в тъмнината става сбиване и се стига до кървавите убийства. 

Илиян Тодоров бяга с такси от мястото. Предава се в полицията след два дни, едва когато е обявен за национално издирване.

Той се явява пред органите на реда с променена външност - с изрусена коса и изрязани до кръв нокти, вероятно за да не може да бъде иззет биологичен материал за експертиза. Илиян Тодоров е син на тогавашен общински съветник от БСП в Перник.

Делата 

На първа инстанция съдия Румяна Ченалова от Софийския градски съд оправдава Илиян Тодоров с мотив, че доказателствата срещу него са недостатъчни. Записите от охранителните камери според съда не показват кой е убиецът.

След присъдата съдия Ченалова обявява пред медиите: „Не бива да се поставя въпросът по следния начин – има загинали млади хора, за които всички скърбим, има пострадало лице, което е преживяло съответния стрес и на всяка цена някой трябва да бъде наказан. Това не е така и не бива да бъде така.

Съдът се подчинява на правилата на закона. Трябва да бъде наказан този, който е извършил нещо конкретно и за което има определени доказателства“, припомня БНТ. 

Така в края на 2011 г. Илиян Тодоров излиза от ареста без никаква мярка за неотклонение и без забрана да напуска страната. Той повече не се появява в съдебната зала.

Следва дело на втора инстанция в Софийския апелативен съд, който отменя оправдателната присъда и постановява доживотен затвор за Тодоров. Наказанието е потвърдено и от Върховния касационен съд в края на 2013 г.

Бягство

Тогава обаче става ясно, че Илиян Тодоров е безследно изчезнал. Не след дълго той прави няколко видеообръщения в интернет, включително и към тогавашния главен прокурор Сотир Цацаров.

В едно от тях Тодоров твърди, че убиецът на двете момчета е на свобода. „Видях извършителя, защото беше на метри от мен и погледите ни се срещнаха“, твърди Тодоров. 

Роднини го посъветваха чрез медиите да не се връща в България.

Той бе издирван от Интерпол и все пак заловен. 

Няма пречка да го екстрадират 

Не би трябвало да има пречка за връщането на Илиян Тодоров в България да изтърпи наказанието си, тъй като страната ни има двустранен правен договор с Узбекистан, заяви адвокат Стефан Левашки. Той е роднина на един от двамата убити пред дискотека „Соло“ – Кирил Въжаров.

Властите в Узбекистан са повдигнали обвинение на Илиян Тодоров за използване на фалшив паспорт. След като получи наказание според местните закони, ще се задейства екстрадицията. 

„Според мен съвсем в противовес на събраните по делото доказателства той беше оправдан от част от съдебния състав с председател Румяна Ченалова. Младши съдията Мария Дончева с единия от съдебните заседатели останаха на особено мнение.

Тогава, във връзка с изискванията на закона, му беше изменена мярката с оглед на оправдателната присъда. По-късно пред Апелативния съд той спря да се явява и се използва след произнасянето на доживотната му присъда едно тогава току-що влязло в сила тълкувателно решение на Върховния съд, че произнесената присъда не е основание за промяна на мярката за неотклонение. Явно още в този период Тодоров е успял да избяга от страната, тъй като пред Върховния съд също не се яви.

Според закона тогава пред втора и трета инстанция присъствието му не беше задължително”, припомни Левашки.