За поредна година резултатите не са добри. Имаме спад и в двете области – и в математиката, и в областта на четенето. В българския образователен модел такъв; какъвто е, в момента имаме проблем.

Това заяви на брифинг министърът на образованието и науката проф. Георги Вълчев, предаде БГНЕС.

В Министерството на образованието и науката (МОН) бяха представени резултатите от участието на България в Програмата за международно оценяване на учениците – PISA 2025, изводите и следващите стъпки.

Тестът измерва функционалната грамотност на 15-годишните ученици.

Просветният министър отбеляза, че не искат да припишат тези слаби резултати на предишните управления. "Това е обща отговорност", каза Вълчев и подчерта, че трябва да започнем да говорим открито и честно за проблемите, които са се натрупали.
По думите му резултатите показват, че продължава да се задълбочава образователното неравенство в България. Той посочи, че има проблем с елементарната грамотност.

През следващите месеци ще бъдат предложени серия от мерки, съобщи образователният министър, като уточни, че те ще бъдат обсъдени, за да се намерят най-точните и най-верните.

Вълчев категорично се обяви за промяна на принципа "парите следват ученика", като напомни, че срещу това се обяви и премиерът Румен Радев.
Ресорният министър посочи още и проблемът с невладеене на българския език.

Друг проблем според него са крайно либералните възгледи, навлезли в българските училища.

Просветният министър заяви, че учителят трябва да се чувства защитен и да може да работи спокойно, да се отчитат обективно неговите резултати. Трябва "да върнем фокуса върху ученика", добави той и акцентира върху единен подход при оценяването, така че да се отчитат както слабите, така и силните страни на ученика. Обогатяване на предлагането на извънкласните дейности, също са сред мерките.

Вълчев обърна внимание и на необходимостта от промяна на учебните програми. Според него децата имат нужда от вдъхновение, от можещи и знаещи учители. По думите му училището, освен да обучава, трябва и да възпитава, с помощта на семейството, което е основната клетка, където възпитанието започва още с раждането на самото дете.

"Ще направим промени и в начина на допълнително обучение на педагогическите ни кадри", каза още той.

Заместник-министърът на образованието Таня Панчева увери, че МОН няма да се крие и да омаловажава тези резултати. "За нас те са изключително ценни и ни дават много добър поглед. PISA не измерва знанията на нашите ученици, а измерва доколко тези знания те могат да ги приложат в реалния живот", обясни тя.

Само 43% са над критичното ниво 2, каза зам.-образователният министър и поясни, че в часовете по математика учениците могат да решат задачите, но без реално да ги приложат в живота.

"Нашите деца не могат да правят причинно-следствена връзки и анализ на текст. Не могат да откриват фалшивите новини", съобщи още Панчева.

По отношение на природните науки, тя подчерта, че 47% от учениците не могат да идентифицират научно обяснение на познати феномени.

Двама експерти от Института по образованието също взеха участие в брифинга.

Калин Баев, национален координатор за PISA за България, заяви, че зад всяко едно число стоят детски съдби, "за които ние сме отговорни като институции и като общество".

Той изтъкна, че в теста участие са взели 91 държави и региона от цял свят.

Българските ученици постигат 421 точки по природни науки, 387 точки по четене и 405 точки по математика, съобщи Баев.

По думите му много сериозен спад се наблюдава и в трите области при учениците с друг майчин език.

Другият експерт – Георги Стайков, обърна внимание, че според учениците българските учители продължават да оказват силна индивидуална подкрепа – 71% споделят, че в повечето часове по науки учителят проявява искрен интерес към наученото (ОИСР: 69%), 72% посочват, че преподавателят продължава да обяснява, докато всички разберат (ОИСР: 66%), 70% казват, че получават допълнителна помощ от учителя при нужда (ОИСР: 73%).

Той изтъкна, че 60% от родителите/настойниците проявяват интерес и питат детето си какво е правило в училище, или това е понижаване с 8% спрямо 2022 г. и разлика с 11% спрямо ОИСР.
47% от децата говорят с родител/настойник поне веднъж седмично за проблеми, свързани с училището, или това е понижаване с 10% спрямо 2022 г. и като няма разлика с ОИСР.

Експертът подчерта, че е важно родителите да се интересуват от това, което детето е правило в училище, да успяват да му помагат в домашните и да проявиш интерес към това, което се преподава.

"Всеки четвърти ученик в България е жертва на кибертормоз", каза още той.

По думите му училището е изключително важно, като целта на ОИСР е да създаде образителни системи, в които най-доброто училище за вашето дете, е кварталното училище – а това в България не е така.

Експертът поясни, че добрите образователни системи са тези, които превръщат негатива в позитив.

Според него трябва да се отговори и на въпроса – българските деца на училище ли ходят или стигат само до училище.

Големият въпрос е и как учениците използват изкуствения интелект – за преписване или като среда, от която да научават нещо.

Министър Вълчев каза във връзка с учителите, че предстои промяна на финансовия механизъм, както и нормативни промени. "В рамките на следващата година ще се опитаме да обогатим атестационните карти за учителите", добави той и допълни, че трябва да свикнем да изговаряме проблемите на глас.

Той отговори на въпрос, като подчерта, че критичното мислене е цялостен процес, който се изгражда през годините. "Най-важното е системата да насърчава любопитството за проумяване на света", допълни просветният министър.

В заключение Вълчев заяви, че образователната система трябва да насърчава учениците да могат да си задават въпроси, да потърсят решения и да предлагат решения. /Източник: БТВ