Над 85% от анкетираните биха останали в енергийния сектор, ако им се предостави възможност. Над 60% от участниците в проучване на трудовата заетост във въглищните региони биха приели друга дейност в същото предприятие, ако тя съответства на техните умения или бъде подкрепена с обучения. Данните бяха представени от вицепрезидента на Конфедерацията на независимите синдикати в България (КНСБ) Огнян Атанасов. 

Резултатите са от изследване на уменията и нагласите за развитие на наетите лица от ТЕЦ и въглищните мини в областите Стара Загора, Перник и Кюстендил. Проучени са пряко заетите във въглищната индустрия – 13 409 души. Обхванати са 12 460 работещи в трите района. Картографираните лица съставляват около 92,9% от реално заетите в тези региони. Проучването за идентифициране на наличните професионални умения и нагласите за развитие в ТЕЦ и въглищните мини е от април 2024 г. и се изпълнява по проект на Програма „Развитие на човешките ресурси“ (2021-2027 г.) с бенефициент социалното министерство и партньори КНСБ, КТ „Подкрепа“, Националния статистически институт и Агенция по заетостта. Проучването ще продължи до края на 2025 г.

Стара Загора показва най-висока мобилност – 46,9% са готови да пътуват ежедневно, а в Перник само 11,4%. В Перник и Кюстендил желанието за мобилност е минимално. „Това подчертава нуждата от различни подходи в трите региона“, се казва в изводите на изследването.

В Кюстендил и Стара Загора около 18-22% от работещите имат интерес към усъвършенстване на технически умения, в Перник този дял е 15%. Желанието за чуждоезикови курсове е най-голямо в Стара Загора (39,8%). Машинен оператор, монтажник на слънчеви панели, аналитична дейност в химическа лаборатория са част от по-желаните курсове за обучения. Значително предпочитание има и към специфичните дигитални умения, предимно в Стара Загора (10,6%). Базовите дигитални умения са в по-умерени проценти, като най-високи са в Кюстендил (9,5%) и Стара Загора (6,2%).

Около 23% от домакинствата в Стара Загора и 18,7% в Кюстендил имат повече от един член, зает във въглищния сектор, което показва, че „над една пета от анкетираните са изложени на потенциална двойна загуба на доход, което увеличава риска от двойна безработица при затваряне на производства“. Изследването показва още, че има различие в заплащането. По отношение на доходите Перник доминира с 43% от работещите с брутна заплата между 1501 и 2000 лв., заплати над 2500 лв. получават до 8% от картографираните работещи в Перник, докато в Стара Загора почти 24% получават над 3500 лв. „Тези различия могат да се отразят на икономическото благосъстояние и мотивацията за обучение и професионално развитие в отделните региони“, се казва в изводите на анализа.

„Предприятията са изправени пред значителни рискове за работна заетост“, отчитат още анализаторите на данните.

Като особена критична се посочва възрастовата структура на заетите. Над 53% са над 50 г., а 81% - над 40 г. До пет години ще придобият право на пенсиониране 17,7% от анкетираните в Стара Загора, 24,6% в Кюстендил, 19,6% в Перник. Работещите в пенсионна възраст са 13,8% от анкетираните в Кюстендил, 13% в Перник. Най-малък е делът на работещите пенсионери в Стара Загора.

Редовна и прозрачна информация относно бъдещите стъпки в енергийния преход, обучения с фокус върху практическа приложимост, подкрепа за младите работници и за тези в предпенсионна възраст, развитие на местната икономика чрез привличане на нови инвеститори – това са част от препоръките, изведени от анализа. /Източник: БТА