Актьорите от Сатирата са възмутени от поредната порция обиди, с които директорът им Калин Сърменов залива мнозина от най-обичаните актьори от трупата. Някои от най-меките определиния за него са “тъпанар”… В неделя сутринта т.нар. Милото бе поканен в студиото на Тв7, за да коментира сълзите на Павел Поппандов по време на последното му представление преди седмица в Сатирата. “Защо реве, нали е в пенсия”, коментира грубо огорчението на звездата. Вместо да замълчи, в Тв7 Сърменов нарече Поппандов и Мария Статулова “мързеливци”, на които други им изкарвали заплатите. След тези думи фейсбук прекипя.Предлагаме ви един от коментарите по адрес на Милото. Преди това ще припомним, че Сърменов бе назначен за и. д. директор в Сатирата от премиера Бойко Борисов, въпреки, че по този начин унизи културния министър Вежди Рашидов. Няколко месеца по-рано Сърменов нарече в интервю бъдещия си шеф Рашидов “карикатура”, а сега взима заплата от него.“…За мен е чест да ме уволни този посредствен измисленяк, – казва актьорът от трупата на Сатирата Стефан Денолюбов за Сърменов. – Щях да се притесня, ако го беше сторил някой от ранга на Коко Азарян! Тогава щях, преди да заспя вечер, да си задам някои прекалено лични въпроси! И сега трепери, че имало политическа кампания срещу него и патрона му (бел. ред. – Бойко Борисов)! Тъпанар!!! Ами нали си политическо назначение, бе! Подчертавам, назначение!!! За политическо… е ясно! Съжалявам, че възпитанието ми не позволява да говоря за това кой какви качества притежава, но всички те виждат като си отвориш устата! Гнус и болестно състояние! Да обиждаш колеги в мързел??!! При условие,че от теб зависи кой какво и колко работи??!! И какви ти бяха първите думи като директор?! От всичко, кое си “най мразил”?! Ще ти припомня! Думата ИЗКУСТВО!!! И че сме се събрали да произвеждаме БУРКАНИ!!! АМИН!!! И когато каза, преди известно време, при същата (бел. ред. – Люба Кулезич), дето те кани най-много, че се чудиш как не те канят да преподаваш…, си помислих, че в този момент ще влязат едни хора с бели престилки и всичко ще свърши… за миг! Но уви, твоята сага ще продължи още малко! Мързи ме вече да пиша, но като си прочета първото изречение, ми става МИЛО и драго!”