Петков и семейството му имигрират във Виктория, когато той е на 14. Той става добър приятел с близначката на Линда, която му е състудентка. Запознава се със съпругата си, когато и тя постъпва в същия вуз - Университета на Британска Колумбия. След това се женят, а малко по-късно, за период от 2 години, се установяват в Брюксел, където Кирил Петков си намира работа. След това обаче се връщат обратно в САЩ. 

2 години по-нататък Петков приел работа в София като управляващ първия голям търговски парк в България. Но първо Петкова се преместила за кратко обратно на остров Ванкувър.

"Не ми беше достатъчно комфортно да родя в България, така че всъщност... се преместих при родителите си за два месеца", казва тя. Тогава е бременна с втората им дъщеря Ема. Семейството заминава от Канада за България, когато бебето е само на пет седмици, веднага след издаването на паспорта.

Двойката се сдобива с третата си дъщеря Ани през 2012 г. След пристигането си в България Петкова се занимава с доброволческа дейност, работи малко за неправителствена организация и след това се захваща с онлайн продажби за американска модна компания. Нищо съвсем подходящо; тя била затънала в коловоз и не била щастлива.

„Не съм имала работа на пълен работен ден от около седем години… Исках да се откажа и не знаех какво друго да правя", казва Линда.

В свободното си време Петкова пекла. Това било отчасти по необходимост, защото година след като пристига в България, тя казва: „Разбрах, че имам проблеми с щитовидната жлеза, които се дължат на глутен. И тогава, няколко години по-късно, разбрах, че всичките ми дъщери имат същия проблем. Тук изобщо нямаше ресурси… така че просто започнах да правя всичко от нулата", разказва още премиершата. 

Така започнала и сладкарската й одисея. "Купих малък магазин за белгийски шоколад, сложих индустриална кухня от неръждаема стомана "и започнахме да правим торти", добавя Петкова.