Каква е степента на ефективност на образователната система в родината ни? Изразяваните гледни точки са различни и имат комплексен характер. Значение за формирането им твърде често има позицията, от която коментира говорещият - на политик, на родител или на учител.

Финансирането на системата на образование е най-честият обект на политически, икономически и училищен дискурс в държавата ни. Българинът е държал, държи и ще държи децата му да бъдат добре образовани. Но финансирането има пряко отношение към това. Става дума за недостигът на финансови средства в малките училища, разположени в по-малки населени области. Това е сериозен проблем, който води след себе си редица други проблеми - неефективност, затруднения при осигуряването на условия за учениците, а за жалост - понякога се стига и до закриване на учебни заведения, поради намален брой ученици. Когато това се случва в райони, където демографският срив и обезлюдяването са факт, решението е ясно и оправдано. Но има и случаи, в които поради гореизложените факти, свързани със затрудненията на малките училища, родителите местят децата си в близките по-големи градове и това се отразява своевременно и негативно на малки училища, които иначе биха имали възможността да просъществуват. Така се стига до парадокс - некоректно разделение. Обикновено се изтъква, че настоящата система на делегирани бюджети довежда до недофинансиране на училищата в малки общински центрове, което от своя страна предполага неравенства между големите и малките училища. Това означава, че прилаганата система на делегираните бюджети не е достатъчно гъвкава и ефективна, отделните групи общини, ползвани за основа на упоменатото финансиране са хетерогенни, а финансирането е несигурно заради централизираното определяне на стандарти. Наложителни са изменения. Необходимо е изработването на модел, който да постигне относително равенство въпреки големите различия между училищата и общините, в които те са разположени. Справедливото финансиране на всяко едно училище трябва да създава достатъчна мотивация за повишаване на качеството на предлаганото образование.

Относно изтъкнатия по-горе проблем за това „Дали и доколко учебните програми по различните изучавани дисциплини в училище се разминават помежду си? Влияе ли това върху осъществяването на междупредметни връзки и в частност върху степента на рецепция от страна на учениците?”, съдейки от личния си преподавателски опит, както и от мнението на немалко други колеги (учители по различни учебни дисциплини), такова разминаване е налично и то усложнява допълнително рецепцията от страна на обучаемите. Естествено, това води до непълно разбиране, осъзнаване и асимилиране на урочната единица, а от там и до по-ниски резултати. Преструктурирането на учебните програми е от ключово значение за постигане на по добри резултати и работеща, ефективна образователна система. Това е залегнало в предизборната програма на ПП АБВ. Затова призовавам хората, които милеят образованието да се подобри ефективно да гласуват на 4 април с бюлетина № 6 .