Консумацията на алкохол в България се е увеличила с 1,4 литра на глава от населението, от 2010 до 2020 г. Това е второто най-сериозно увеличение в Европа за изследвания период. По този начин страната ни се нарежда в челната петорка на всички европейски страни, съобщи в свой доклад Световната здравна организация (СЗО).

Консумацията на алкохол в ЕС е намаляла с 0,5 литра между 2010 и 2020 г. Няколко държави са увеличили потреблението си, като са се противопоставили на тази тенденция.

Що се отнася до пиенето, изглежда, че навиците на начина на живот в Европа до голяма степен са променили отношенията ни с алкохола към по-добро.
„Нито едно ниво на консумация на алкохол не е безопасно за нашето здраве“, предупреди СЗО, но при все това количеството алкохол, което пием, все още е значително.

Рискът от развитие на рак се увеличава значително при консумация на повече алкохол. Здравните власти призовават хората да спрат да пият алкохол или поне да го намалят.

Въпреки че някои хора възприемат тенденцията да не пият алкохол през януари, заради т.нар. „сух януари“, данните сочат, че по-широкият спад в консумацията на алкохол в Европа вече показва признаци на забавяне от 2000 г. насам.

Как се е променила консумацията на алкохол в Европа през последните десетилетия? В кои държави се наблюдава най-висок темп на намаляване и увеличаване на консумацията на алкохол?

Общото потребление на алкохол се определя като годишните продажби на чист алкохол в литри на лице на възраст 15 и повече години. Данните не включват нерегистрирана консумация на алкохол, като например домашно или незаконно производство.

Наблюдава се постепенно намаляване на консумацията на алкохол в ЕС и в европейския регион на СЗО.

В ЕС общото потребление на алкохол на лице на възраст 15 и повече години е намаляло с 2,9 литра през последните четири десетилетия, като от 12,7 литра през 1980 г. е спаднало до 9,8 литра през 2020 г., което съответства на 23-процентно намаление.

Потреблението бележи значителен спад между 1980 г. (12,7 литра) и 2000 г. (10,5 литра).

През следващите 2 десетилетия темповете на намаляване се забавят. Между 2010 г. и 2020 г. то е намаляло с 0,5 литра в ЕС.

Консумацията на алкохол в европейския регион на СЗО, който обхваща 53 държави, включително Русия и околните страни, е намаляла от 12 литра през 2000 г. на 9,5 литра през 2020 г.

Въпреки този спад Европейският регион на СЗО все още е с най-високо ниво на консумация на алкохол на човек в света. Годишно всеки човек на възраст над 15 години в региона изпива средно 9,5 литра чист алкохол. Това се равнява на 190 литра бира, 80 литра вино или 24 литра спиртни напитки.

През 2020 г. сред 36 европейски държави, включително ЕС, Обединеното кралство, Европейската асоциация за свободна търговия (ЕАСТ) и страните кандидатки за членство в ЕС, годишната консумация на алкохол варира от 1,2 литра в Турция до 12,1 литра в Латвия.

Гражданите на ЕС са консумирали средно 9,8 литра алкохол.

Сред „голямата четворка“ на ЕС по отношение на икономиката и населението най-голяма консумация на алкохол има в Германия (10,6 литра), следвана от Франция (10,4 литра), Испания (7,8 литра) и Италия (7,7 литра). В Обединеното кралство този показател е 9,7 литра. Ако разгледаме промените на национално ниво между 2010 г. и 2020 г., консумацията на алкохол е намаляла в 25 държави, докато в 11 държави се е увеличила.

В някои от тях са регистрирани незначителни промени, но в повечето държави се наблюдават забележителни промени през този период. Консумацията на алкохол е намаляла с над един литър в 14 държави, докато в 5 държави, обратно, се е увеличила през този период.

Най-голям спад в потреблението на алкохол през този период е регистриран в Ирландия и Литва. То е намаляло с 2,1 литра и в двете държави, следвани от
Испания и Гърция (и в двете по 2 литра).

Нидерландия, Франция, Кипър и Финландия също бележат спад от над 1,5 литра. Между 1 и 1,5 литра е било намалението и в Сърбия, Белгия, Хърватия, Дания, Швейцария и Германия.

В ЕС потреблението на алкохол е намаляло с 0,6 литра между 2010 и 2020 г.

Най-голямо е увеличението в Латвия, където консумацията е нараснала с 2,3 литра.

България (1,4 литра), Малта (1,1 литра), Румъния и Полша (и двете по 1 литър) също отбелязват значително увеличение. В Норвегия, Италия и Исландия увеличението е над 0,5 литра.

Тъй като потреблението на алкохол в Европа варира значително, разглеждането на процентното изменение също е полезен показател.

Най-голямо намаление се наблюдава в Гърция - 24,1%, следвана от Нидерландия (20,9%), Испания (20,4%) и Турция (20%).

Спадът е над 15 % и в Ирландия, Сърбия, Литва, Финландия, Франция и Кипър.

В Латвия (23,5%) е регистрирано и най-голямото увеличение на процентното изменение.

Много европейски държави са въвели редица политики за ограничаване на консумацията на алкохол, като например данъчно облагане, ограничаване на предлагането на алкохол и забрана на рекламата на алкохол.

Според ОИСР обаче ефективността им е възпрепятствана от слабото им прилагане на място и ограничените ресурси. Консумацията на алкохол се различава значително в зависимост от пола и образованието. Вместо количеството се изследва делът на тежките епизодични напивания.

Това е делът на пълнолетните лица на възраст 18 години и повече, които съобщават, че са изпили 60 грама или повече чист етанол в един случай през последните 30 дни. Това се равнява на 6 или повече питиета.

През 2019 г. почти един от всеки пет възрастни (19%) съобщава за тежко епизодично пиене поне веднъж месечно в страните от ЕС - дял, който остава стабилен от 2014 г. насам.

Във всички страни мъжете са по-склонни да съобщават за тежко епизодично пиене, отколкото жените. През 2019 г. средно за страните от ЕС 26,6% от мъжете съобщават за тежко епизодично пиене поне веднъж месечно в сравнение с 11,4% от жените.

Най-висок дял на тежко епизодично пиене при мъжете е отчетен в Румъния (55,2 %). Този процент е над 35% в Дания, Люксембург, Германия и Белгия.
Жените в Дания, Люксембург, Германия и Ирландия показват най-висок дял на тежко епизодично пиене, който е над 20%.

Съотношението на тежко пиещите мъже и жени показва разликата между половете. През 2019 г. то е било 2,33 в ЕС, което показва, че 2,33 мъже са били тежки пиячи за разлика от жените. Това съотношение е било най-ниско в Ирландия (1,46), Исландия (1,63) и Германия (1,74).

Турция и Кипър са били отклонения в разликата между мъжете и жените, които пият тежко, където това съотношение е било над 8.

Академичните изследвания показват, че разликите между половете може да са свързани с различни културни очаквания и да отразяват традиционните роли на половете. Възможно е също така да са свързани с разликата в заетостта между половете и по-ниските доходи.

Образователното ниво също е от значение за употребата на алкохол. Хората с по-ниско ниво на образование не са с по-висок процент на тежко епизодично пиене в страните от ЕС, с изключение на Латвия.

Средно 12,5 % от хората с по-ниско от средно образование съобщават за тежко епизодично пиене в сравнение с 20 % или повече от хората с поне средно (22,3 %) или висше образование (20,2 %).

Тези разлики в значителна степен отразяват по-голямата покупателна способност.

„Алкохолът е по-достъпен за хората с по-високо образование и по-високи доходи. Въпреки това, когато се разглеждат вредите, свързани с алкохола, тежестта е по-голяма за хората с по-нисък социално-икономически статус“, се констатира в доклада на ОИСР.

Най-високият процент на изоставане в образованието на пиещите тежки алкохолни напитки се наблюдава в Латвия, Гърция, Естония, България и Литва.

В тези държави процентът на тежко епизодично пиене при хората с по-ниско образование е малко по-висок, отколкото при хората с висше образование. Това е прост въпрос с прост отговор: не, няма такава разлика.

„Не можем да говорим за така нареченото безопасно ниво на употреба на алкохол. Няма значение колко пиете - рискът за здравето на пиещия започва от първата капка от всяка алкохолна напитка“, обясни Карина Ферейра-Боргес, изпълняваща длъжността ръководител на звеното за управление на незаразните болести и регионален съветник по въпросите на алкохола и незаконните наркотици в Регионалния офис на СЗО за Европа.

Въпреки това количеството алкохол все още е важно.

„Единственото, което можем да кажем със сигурност, е, че колкото повече пиете, толкова по-вредно е - или, с други думи, колкото по-малко пиете, толкова по-безопасно е“, каза Ферейра-Боргес.  /Източник: Дарик