Медът се използва от векове като храна и лек за настинка, но ефектите му не са толкова впечатляващи, колкото предполага репутацията му. Част от ползите му имат медицински доказателства, докато за някои хора консумацията му може да носи сериозни рискове, пише в просторен материал американското списание „Нюзуик”.

Медът съдържа главно захари, особено глюкоза и фруктоза, но също и малки количества други биоактивни вещества. Именно тази комбинация му е спечелила репутацията на по-здравословна храна от обикновената захар. Разликата съществува, но не бива да се преувеличава. От метаболитна гледна точка тялото все пак получава значително количество захари.

Едно от ползите, за които има медицински доказателства, е облекчаването на кашлицата, особено при деца. Институтът NICE във Великобритания показва, че медът може до известна степен да намали честотата и интензивността на острата кашлица, причинена от респираторни инфекции при деца и млади хора над една година. Доказателствата обаче се считат за ограничени и пчелният продукт не трябва да се разглежда като лечение за причината за заболяването.

Вискозната консистенция може също да помогне за временно успокояване на раздразнено гърло. Има антимикробни и противовъзпалителни свойства. Медът съдържа съединения, които могат да имат антимикробни и противовъзпалителни ефекти. Ето защо някои продукти на основата на мед се използват в медицината за лечение на рани и изгаряния.

Медът съдържа и различни антиоксидантни съединения. Тяхното съществуване обаче не означава, че високата консумация на мед предотвратява сърдечносъдови заболявания, рак или други хронични състояния.

Световната здравна организация изрично включва захарите, съдържащи се в меда, в категорията „свободни захари“. СЗО препоръчва те да представляват по-малко от 10% от дневния енергиен прием и заявява, че намаляването им до под 5% може да донесе допълнителни ползи. Европейският орган за безопасност на храните – EFSA също включва медените захари в същата категория и препоръчва консумацията на свободни захари да се поддържа възможно най-ниска в рамките на адекватна диета. Следователно заместването на няколко чаени лъжички захар със същото количество мед не превръща автоматично диетата в здравословна.

Има обаче хора, които изобщо не бива да го консумират. Най-ясното противопоказание е при деца под една година. Пчелният продукт може да съдържа спори на бактерията Clostridium botulinum. Храносмилателните системи на кърмачетата не са достатъчно зрели, за да предотвратят развитието им, което ги излага на риск от детски ботулизъм – рядко, но много сериозно състояние. Националната здравна служба препоръчва медът изобщо да не се дава на деца, преди да навършат 12 месеца. Препоръката важи дори за много малки количества.

Хората с диабет също трябва да бъдат внимателни. Диабетът не означава автоматично, че медът е напълно забранен, но той не представлява и алтернатива без захар. Медът може да повиши нивата на кръвната захар и трябва да се вземе предвид при приема на общо количество въглехидрати.

Фактът, че е натурален продукт, не елиминира ефектите от високата консумация на захар. Бактериите в зъбната плака превръщат захарите в киселини, които атакуват емайла. СЗО изрично включва захарите в меда сред свободните захари, свързани с развитието на кариес.

Високият и постоянен прием на свободни захари също може да допринесе за излишни калории и с течение на времето до наддаване на тегло. Следователно медът може да бъде част от балансирана диета за повечето възрастни, но ползите му не оправдават неограничената консумация. По-правилно е да го разглеждаме като сладка храна с някои допълнителни свойства, а не като лекарство или заместител на захарта, който може да се консумира без ограничения непрекъснато.