Заместник-кметът на Перник Стефан Кръстев заяви своята позиция и отправи предложения от трибуната на социалните мрежи. Публикуваме я без редакторска намеса

ИЗВЪНРЕДНИТЕ АБСУРДИ

Петък, 13 март определено се оказа фатален за живота какъвто го познавахме. Затворени кина, театри, галерии, заведения и хотели, ограничения за придвижване, задължителна домашна карантина за контактни, глоби за разходки в парка, следене на местонахождение на телефони на поставени под карантина, закон за извънредно положение – пред очите ни в реално време се разгърна една нескопосана сюрреалистична компилация между „Щамът Андромеда” и „1984”.

Сериозно е притеснението на здравните власти – нов респираторен вирус, без ваксина и лечение, относително по-силно заразен и по-смъртоносен от сезонния грип и с възможни фатални последици за хронично болни и възрастни хора – лесно е да си представим апокалипсиса.
Според публикуваните мнения на експерти за стаден имунитет е нужно 70% от населението да преболедува. При нашето население това са около 4.9 милиона души. Ако няма ограничения и заразяването стане бързо – съгласно моделите и предвижданията - 15% (около 750 000) от тези заболели ще изкарат болестта сериозно (вероятно ще имат нужда от кислород), а 5% ще имат нужда от по-сериозна лекарска помощ, хоспитализиране и поставяне на респираторен апарат – това са близо 250 000 души.
Трудно е процентите посочени по-горе да бъдат верифицирани поради липсата на масово тестване, но дори да са наполовина - при малко над 50 000 болнични легла в цяла България (при все пак налични болни и с други заболявания) и повсеместна липса на респираторни апарати – паниката е разбираема.
Впрочем, струва си да вметнем, че България е на първо място в ЕС по осигуреност с легла за активно лечение. Проблемът разбира се е, че една болница не е само легла и поради системно неглижиране в последните десетилетия – системата е много сериозно обезкървена откъм кадри.

Като гражданин подкрепям част от мерките – спазване на социална дистанция, засилена хигиена и дезинфекция на обществените места, зелен коридор за пазаруване от възрастни граждани в определени часове, онлайн обучение за децата, насърчаване на работата от вкъщи и дистанционната работа, насърчаване на разплащанията онлайн – все разумни мерки, които биха дали резултат при съвестно прилагане.

Бавно, но сигурно обаче хората започнаха да губят не само търпението си, но и малкото си заделени за черни дни спестявания – специално за хората от засегнатите сектори. В миналото в България сме виждали как гладът е по-силен от тока; не ми се иска да се стига дотам, че да доказва надмощието си и над COVID-19.

За да продължат хората да спазват каквито и да е мерки, трябва в спешен порядък да бъдат преразгледани поне следните пълни извънредни абсурди:

1. Да се караш на хората да не пътуват повече от двама в кола, а в същото време да се тъпчат в сериозно разредения обществен транспорт.
2. Да затваряш откритите пазари по празници, за да набуташ хората в закритите хипермаркети.
3. Да не допускаш разходки в парка и планината при спазване на изискванията за дистанция, при положение, че дори излежаващите присъди имат право на едночасова разходка на слънце в двора на затвора.
4. Да слагаш КПП между Перник и София, при положение, че двата града са една агломерация от десетилетия наред и мярката наподобява на това да сложиш КПП между ” Изток” и „Гео Милев” например.
5. Да събираш безумни декларации на всяко минаване през тези КПП, за които декларации вероятността да има ресурс и възможност да бъдат проверени ми се струва меко казано проблематична.

С нетърпение очаквам обещаваното няколко пъти вече преразглеждане и „омекотяване” на част от мерките и се надявам това да се случва с хладнокръвие и здрав разум.

Бъдете здрави!