На 14 септември честваме празника Въздвижение на светия Кръст Христов, наричан Кръстовден.

Това е един от четирите празници през годината, посветени на Христовия кръст: Кръстопоклонна неделя (третата от Великия пост), Велики петък, 1 август и 14 септември.

Празникът е установен във връзка със знаменателни събития в историята на Христовата църква: чудодейното явяване на Светия кръст на император Константин Велики, намирането на Светия кръст на Голгота от майката на Константин Велики царица Елена, посетила светите места в Палестина, връщането на животворящия Кръст от персийски плен през XVII век.

Именно на този ден се вярва, че се е случило чудото с Христовия кръст.

Историята разказва, че усърдна помощница на император Константин била майка му Елена, чиято християнска дейност се изразявала в широка благотворителност на бедните и в построяване на много храмове.

Царица Елена в чест на победата на синът цар Константин над Максенций и провъзгласяването му за император на цялата Римска Империя решила да построи на Голготския хълм Величествен храм Св. Възкресение Христово. Когато започнали да копаят основите, открили трите кръста – Христовия и на двамата разбойници. И трите кръста много си приличали и кой е на Христа не могли да определят.

В това време минавало погребално шествие. Царица Елена спряла шествието и допряла първия и втория кръст до ковчега на покойния младеж. Нищо не се получило. Но когато допряла кръста, на който бил разпнат Иисус Христос, станало чудо: мъртвецът оживял и се изправил. Това чудо зарадвало клетата майчица и сродници, които придружавали погребението и те започнали да прегръщат момчето. Други, които придружавали царица Елена прегръщали и целували Кръста Господен. Така кръстът от средство за наказание станал средство за спасение.

Кръстът станал символ и знаме на Християните и с него те побеждавали всяко зло.

Оттогава всяка година на 14 септември Св. Кръст се изнасял за поклонение и колкото болни потърсели Божията милост, я получавали, а благоразумни християни решили да разделят Св. Кръст на три части: една част останала в Йерусалим, друга изпратили в Рим и трета част в Константинопол (Цариград). Частта, която дали на Константинополската патриаршия, била сложена в специална ракла, обкована със злато и сребро.

След страданията и разпятието Христови кръстът се превръща в жертвен знак на спасението и изкуплението от греха. Той олицетворява жертвената любов, победата над злото, принадлежността към християнството. На този ден църквата извършва поклонение пред Светия и животворящ Кръст Господен.

На този ден се спазва строг пост
Традицията изисква да не се хапва нищо червено (червени ябълки, домати, чушки, репички), за да се почете кръвта на Христос. Яде се грозде, печена тиква и обреден хляб.

Кръстова питка
Жените омесват специален обреден хляб (кръсташ), който се украсява с голям кръст от тесто. Той се разчупва чак вечерта, когато цялото семейство се събере около масата.

Водосвет и босилек
В църквата се отслужва празнична литургия и се освещава вода и китки от босилек. Свещеникът обикаля къщите, за да поръси домовете за здраве и прогонване на злите сили. Босилекът от Кръстовден се пази пред иконата през цялата година.

Начало на гроздобера
В много региони на България денят се нарича още Гроздоберник, защото тогава официално започва масовото късане на гроздето. Първото откъснато грозде се занася в църквата за благословия.

Поверия за времето
Смята се, че на Кръстовден денят и нощта „се кръстосват“ (изравняват се), а слънцето тръгва назад към зимата. Ако денят е дъждовен, годината ще е плодородна, а ако е сух – следващата година ще бъде сушава.

Поклонение на Кръстова гора

Хиляди вярващи прекарват нощта срещу празника под открито небе в местността Кръстова гора в Родопите с молитва за изцеление и здраве.

На Кръстовден имен ден празнуват: Кръстьо, Кръстю, Кръстан, Кръстил, Кръстиян, Кристиан, Кристиян, Кънчо, Кръстина, Кръстинка, Кръстена, Кръстана, Кръстила, Кристина, Кристиана, Кристилена, Криста и Кана. /Източник: БТВ