Близо половината от работещите българи без образование или само с начално образование живеят под линията на бедност, въпреки че имат работа и получават доходи, показват официалните данни на Националния статистически институт за 2025 година. Делът на бедните в тази група достига 47,2%, докато сред работещите висшисти е едва 4,3%.

Разликата разкрива сериозно неравенство между хората с различна образователна подготовка и възможностите им за препитание. Статистиката беше представена по повод Международния ден за изкореняване на бедността, отбелязван ежегодно на 17 октомври.

При хората с основно образование положението също е тревожно, тъй като 36,4% от заетите попадат под прага на бедността. Останалите 63,6% разполагат с доходи над определената статистическа граница. При завършилите средно образование картината е различна - 11% от работещите са бедни, а 89% остават над линията. Най-нисък е относителният дял на бедността при висшистите, сред които 95,7% от заетите са над този праг.

Разликата между двете крайни образователни групи възлиза на 42,9 процентни пункта, а рискът от бедност сред работещите с начално или без образование е близо 11 пъти по-висок от този при висшистите. НСИ отчита, че през 2025 г. националната линия на бедност е била 866,67 лева средномесечно на човек от домакинство. Под тази граница са живели 1 368 700 души, или 21,2% от населението на България. Спрямо предходната година делът на бедните е намалял с 0,5 процентни пункта, докато размерът на линията на бедност се е увеличил с 13,5%.

Статистиката отчита и съществени различия според състава на домакинствата. Най-висок относителен дял на бедните има при семействата с двама възрастни и три или повече деца, където показателят достига 52,3%. При самотните родители с деца той е 40,4%, което поставя тази група сред най-уязвимите. Общият брой на хората в риск от бедност и социално изключване през 2025 г. достига 1 868 900 души, или 29% от населението.

Изкореняването на бедността е първата от 17-те цели за устойчиво развитие на Организацията на обединените нации. За проследяване на напредъка България поддържа национална система от 215 статистически показателя, съобразени с индикаторите на Евростат и данните на НСИ. Те обхващат различни измерения на жизнения стандарт, включително доходи, заетост, образование и социално включване. Показателите за 2025 г. дават възможност да се проследят различията между отделните групи от населението и промените спрямо предходни години.