Наскоро възстановен, манастирът „Св. св. Козма и Дамян“ край Перник бързо придобива слава на сакрално място. Едно от нещата, с които е известен, това е аязмото – изворът с лековита вода, която помага при над 100 болести. Той се намира в югоизточния край на обителта и представлява кладенец, дълбок близо 2.50 метра, от който целогодишно извира вода, пише ПИК.
Направените преди време изследвания показват, че водата е годна за пиене, като единственото отклонение от нормите е слабо изразеното наличие на повече желязо. Целебна течност извира измежду корените на вековен дъб. Според записките благодатната жива вода от манастира е помогнала на хиляди хора да си върнат здравето. Много миряни, които са идвали тук и заедно с молитвите са пили от извора и са си мили очите с лековитата течност, после чувстват облекчение на болежките си или се избавят от тях, свидетелстват монасите от светата обител и поклонниците. Известно е от историята и от житията на светиите, че покровителите на Църногорския манастир са били лечители.
Заради големите им добродетели Бог ги удостоява с дара на чудотворството както приживе, така и след смъртта им. До 1959 г. в светата обител са съхранявани мощи на двамата светии. Светата обител е една от най-старите в страната. Историята й идва от далечния 12. век, когато няколко боголюбиви сърца, вдъхновени от подвига на св. Йоан Рилски, се събират край руините на стара ромейска крепост, за да живеят заедно в усамотение, пост, молитва и съзерцание. Построяват църква, а по-късно и манастир, който просъществувал до 18. век. Пожар го изпепелява до основи, но после отново е въздигнат. Атонски братя възстановяват светата обител на ново място, близо да целебен извор. Манастирът е действащ от около 1800 до 1960 г. После обаче настъпва поврат в съдбата му. Бил е детски лагер, наказателна колония, а накрая и обор. Едва през 1998 г. там отново идват монаси и с много труд и лишения, и с Божията помощ храмът отново е действащ, а братята започват да полагат усилия за възстановяването му. Те се издържат от собственото си стопанство и от млякото на 60-ина бивола, които гледат по манастирските земи.
Феноменалното място е прочуто в цял свят, а през годините филми за него са правени от испански и японски телевизии. Изцерените от водата на аязмото са стотици. П.В. от с. Бистрица, Софийско, пострадва при трудова злополука по време на строежа на НДК. Оттогава, вече цели 25 години, той е инвалид, като е засегната и нервната му система. От началото на 2007 г. състоянието му се влошава, като започва да страда от безсъние – спи по половин час на денонощие. Последните две седмици на този период почти не спи. През септември 2007 г., по съвет на свои близки, посещава манастира, като остава няколко дни в него. Черкува се и пие от водата на аязмото. В резултат на проявената от Бога към него милост той напълно възвръща съня си. Дори се оплаква, че много му се спи.
Сестрата на бившия кмет на с. Гигинци преди 14 години претърпява операция на гърлото, и оттогава непрекъснато страда от хроническа кашлица. Откакто употребява вода от аязмото, не кашля. През есента на 2006 г. за послушник в обителта постъпва Х.Ф. Той изпитва силни болки в черния дроб, от които не може да спи и често повръща. След употреба на вода от аязмото, в продължение на няколко седмици, състоянието на черния му дроб се нормализира без лекарска намеса. Р.И. от Варна пък страда от тежка форма на диабет, претърпява ампутации и губи зрението си. Нейни близки започват да взимат често вода от аязмото. През пролетта на 2007-а тя посещава манастира, като състоянието й е очевидно много тежко – не може да се придвижва сама, повръща и е психически угнетена. Когато й задават въпрос дали има полза от водата, тя отговаря: „Сега поне виждам!“. Година по-късно същата жена отива в манастира да изрази своята благодарност на светите чудотворци Козма и Дамян. Обитателите на манастира едва успяват да я познаят. Жената ходи съвсем спокойно сама, а на лицето й е изписано радостно изражение.
