Култура

Известният радиожурналист Петър Пунчев  ще бъде гост на  Регионална библиотека „Св. Минков”. На 13-ти март от 17,30 часа в Голямата читалня  ще бъде представена неговата втора книга  "Вие сте тук". В нея авторът описва срещи и преживявания от пътуванията си в над 80 страни.

Петър Пунчев е познат на публиката като дългогодишен радиоводещ, автор на програми, мениджър и орагнизатор. В книгата "Вие сте тук" обаче любовта към радиото е изместена от житейските преживявания и срещи със световни знаменитости.

Това е книга, която съчетава есеистика, публицистика, политически коментари и интервюта с велики и световни хора на науката, духа, спорта, четиво което се чете на едни дъх.

Петър  Пунчев е съосновател на първото частно радио в България, Радио FM+. 
Роден е през 1956 година във Велинград. Част от детството му преминава в Сирия, където работи майка му. Учи във френския лицей в Дамаск, във френската гимназия в София и в Москва. От 1973 до 1978 година следва в Журналистическия факултет на Московския държавен университет „Ломоносов“. Работи в Българското национално радио от 1980 до 1988, като от 1984 година води нощния блок на програма „Хоризонт“. 
През 1992 г. той и Бойчо Автов, Кирил Калев и Константин Тилев основават първото българско частно радио, FM+. По-късно Пунчев основава и радиостанциите „Фреш“, „Мила-голд“ и други. Дългогодишен председател и член на борда на Асоциацията на българските частни радио- и телевизионни оператори (ABBRO). 
През 1997 година пише книгата „Първите седем: частното радио в България“. 
През 2007 година приема предложение на ирландската медийна компания Communicorp Group да оглави бизнеса ѝ в Украйна. От края на 2008 е управляващ директор на Радио 3, Белград, Сърбия.

„Мартенички аз плета” –така бе наречена творческата работилница в Регионална библиотека „Св. Минков”, в която се включиха днес децата от I Д клас от ОУ „Св. Иван Рилски”.
Библиотекарите бяха подготвили много любопитни истории, свързани с мартеничката. Първокласниците научиха какви са легендите за появата на мартеницата, какви са народните поверия, свързани с отбелязването на Първи март, как се изработват мартеничките по стара българска традиция, на какво е символ българската мартеничка и до кога може да се носи. За малчуганите беше изключително интересно да разберат, кога се сваля мартеничката, къде се слага и какви гадания са били правени от старите българи.
Децата, заедно с библиотекарите, казаха заедно едни от най-популярните стихчета за Баба Марта, но най-вълнуващото бе изработването на самите мартенички с усукването на червената и бялата вълна за здраве и берекет.
Малките гости  на библиотеката похапната и от вкусната погача, приготвена специално за празника.

На корицата на английското списание „Опера нау“ е снимката на българския оперен певец Владимир Стоянов от Перник, а надписът под нея гласи “Коронованият принц на баритоните“. В списанието е поместено обширно интервю с певеца,а поводът за това внимание е дебюта  му с ролята на Княз Елецки от операта „Дама Пика“на Чайковски  в „Ковънт Гардън“. Заглавието на статията на Марк Гленвийл е „Time to shine“ с продължение “Отминалата декада  показа Владимир Стоянов, изграждащ великолепната си репутация като един от най-добрите драматични баритони  в света“, съобщава БНР.

В разговора между двамата Стоянов обръща специално внимание на изкуството на Пиеро Капучили, което силно му е повлияло в изграждането му като певец. “Заради фразирането му, експресивността и чувствителността, Капучили е номер едно“ казва Стоянов. „Той има невероятно изравнен и колоритен глас. За мен той е последният голям баритон на италианската школа. Наблюдавам го как разрешава проблемите и се опитвам  да ги разреша по същия начин. Гласът е много открит и в същото време много закръглен. Не е възможно да се направи точно така, но се опитвам да пея по същия начин - много меко, без напрежение и пресилване, но това не е само по отношение на гласа, мисля. Това е въпрос на енергия, вътрешна енергия. Трябва да предам своите чувства на публиката. Ако не мога, очевидно е – завесата  пада между мен и нея. Ако въздействам с нещо, аз го чувствам, ако не - чувствам го също. Капучили имаше магична енергия. Затова го обичам. Техника и енергия са върхът - техниката е нещо много материално, което можете да научите и изградите, енергията е нещо от големия господар - от Бог…

Моят учител, големият бас Никола Гюзелев беше близък приятел с Капучили. За Гюзелев беше много важно да разбере къде е прехода /между гласовите регистри/, защото това е основата на оперното пеене. За него това беше ключа към техниката. Преходът трябва да бъде незабелязан. Това е магичен момент - да се постави гласа на правилното място. Разликата между средния и високия регистър не трябва да бъде голяма. Блясъкът трябва да идва от гласа... Диригентите могат да те накарат да пееш най-трудния пасаж от операта  отново и отново и трябва да си в състояние да го направиш. Пееш най-високия тон на репетиция. И изведнъж диригентът  казва: „Чакай да го чуя още един път.“ Как ще го направиш  без техника? И на сцената трябва да повтаряш безкрайно същите неща, когато оркестърът свири, с пълен глас... Всяко нещо в нашия свят се променя и с операта е същото. Операта е много сложен организъм - някой път всичко върви добре, а друг път - не се получава. Опитвам се да намеря баланса на всички съставки. В оперните театри  днес певците имат все по-малко място за репетиции. Трябва да приемеш идеите на режисьора и диригента, да останеш спокоен - като събереш всичко заедно, и да изградиш своя собствена идея на всичко това отгоре. Много е трудно. Може би, преди 30-40 години  певецът е можел да създаде роля за самия себе си, но днес това е невъзможно. Трябва да работим заедно с позитивна енергия... Разбирам певците от това време, когато фокусът са били певците, произвеждащи звук, а не интерпретацията на ролята. Много внимавам  за качеството на звука. Голям почитател  съм на добрия звук и  създаването на  правилния контекст за добро пеене. Много е важно за мен...

Като вердиев баритон, след Риголето  няма нищо друго. Има много големи опери, но за мен от драматична и вокална гледна точка това е всичко. Това е върхът. Можете да поддържате напрежението от началото до края на операта, вокално и драматично. Няма нито един момент, в който напрежението да спада... Колкото до Макбет, той е дълбок, толкова мрачен, много крехък, много жесток, много специален. Когато Макбет се появява в дуета с Банко, той е все още напълно невинен, но той израства през цялото време - от малките реплики към неговата голяма трагедия. Неговата голяма ария е в края на операта. Трябва  да се запазиш в добро гласово състояние през цялото време - пътят от  началото, за да си в най-добрата си форма накрая. Трябва да запазиш високото напрежение, за да останеш свеж, като океанска вълна, подготвяща се да се разбие…“

За ролята на Елецки Владимир Стоянов споделя: „Елецки е много интересен характер. Той има само една ария, но това е най-добрата ария. В тази постановка аз съм не само Елецки , аз съм също Чайковски. И режисьорът извежда Чайковски  във всяка сцена. Но той не е наблюдател, той е водещ, творец на ситуациите... Елецки не съществува в оригинала на „Дама Пика“ на Пушкин. Любопитно е, характерът е създаден от Чайковски. Също и текстът на голямата ария на Елецки е на Чайковски. Той е противоположност на  характеритге на Томски и Герман - много позитивен. В голямата ми ария аз се трансформирам от Чайковски в Елецки.“

На 13, 16 и 17 февруари в кината Арена в София, Пловдив, Варна, Стара Загора, Плевен и Смолян ще бъдат следващите прожекции от киносезона на Кралската опера в Лондон "Ковънт Гардън" – на операта „Дама Пика“ от Чайковски. Ще имаме възможността да проследим дебюта на световноизвестния български баритон Владимир Стоянов в ролята на княз Елецки. Постановката е на Щефан Херхайм под диригентството на маестро Антонио Папано.

Актьорът Любен Чаталов ще чете стихове в пернишката библиотека в последния ден на първия месец от календара- 31-ви януари от 17,30 часа. Той, заедно с поетесата Камелия Кондова, ще представи поетичната книга на  Елица Виденова "Хляб за утре". Елица Виденова си идва в родното Граово, за да срещне приятели и читатели с най-новия си поетичен сборник на ИК "Хермес", което ще се случи в четвъртък в Голямата читалня на РБ „Св. Минков”.
Елица Виденова е родена на 20 май 1966 г. в гр. Батановци, Пернишко, а от 1991 г. живее и работи във Варна. Завършва висше образование във ВТУ „Св. св. Кирил и Методий” - магистър по масови комуникации и журналистика. Тя е сред утвърдените поетеси от новата вълна български автори с 6 поетични книги:– „Луда вода“ (ИК „Пространства”, 1993),  „Бродница“ (ИК „Няголова”, 1997),  „Олтар за Юди“ (ИК „Няголова-Кавалет”, 2000),  „Котва за връщане“ (ИК „Няголова-Кавалет“, 2004),  „Небе на кредит“ (Издателство “Български писател”, 2009), „Яж ябълки и си мълчи“ (Издателство “Български писател”, 2013). Печелила е редица награди от регионални и национални конкурси за поезия, сред които националният конкурс за млади поетеси на името на Дора Габе през 1996 г. Книгата й „Бродница“ е отличена с голямата награда за поезия на името на Владимир Башев за 1998 г., а най-новата й книга „Яж ябълки и си мълчи” получи престижната награда „Варна” за литература - 2013 г., присъждана от Община Варна за ярки постижения в областта на културата. Стиховете й са превеждани и публикувани в престижни задгранични литературни издания на руски, украински, френски, полски, македонски, арабски, албански език. Включена е в двуезичното издание СЛАВЯНСКАЯ ПОЭЗИЯ ХХ – ХХI “ИЗ ВЕКА В ВЕК” (Москва, 2005, с подкрепата на Министерството на културата и масовите комуникации на Руската федерация), където за първи път от много години насам са представени произведения на най-добрите поети в България от втората половина на 20 век до наши дни.
Елица Виденова има  20-годишен стаж като телевизионен и радиожурналист и солиден управленски и административен опит. От октомври 2010 г. е директор на БНР - Радио Варна.

Комедията „Смях на сбогиване“ ще гледат перничани на 21 февруари от 19 ч. Пиесата от Пол Елиът ще изиграят артистите от Сатиричния театър "Алеко Константинов" в София. Преводът и режисурато са на Андрей Аврамов. В постановката участват Росица Александрова, Йорданка Стефанова, Добрина Гецова, Рада Кайрякова, Мартин Христов

„Смях на сбогуване“ е комедия за истинското приятелство, за толерантността и радостта от живота. Героите преодоляват скръбта от загубата чрез смях, алкохол и малко сълзи и сякаш ни отправят послание: изживейте пълноценно всеки ваш ден, правете нещата, които винаги сте искали да правите, прегърнете живота – от вас зависи да го превърнете в чудесно приключение. Животът ни се дава веднъж, живейте го, не отлагайте, защото болест или неочаквана случка може внезапно да го прекрати.

Проста истина, но може би си струва да си я припомняме по-често.