Актуалното в Перник и региона

Природа

Зимата идва: Сняг и студ до края на седмицата
Зимата идва: Сняг и студ до края на седмицата

Седмицата започва със слънчево време в почти цялата страна. По-значителна облачност днес се очаква в Източна България, но в хода на деня облаците ще се разкъсат. Ниска слоеста облачност ще има по поречието на река Дунав, съобщава НТВ.

Температурите тази сутрин са от минус 2 до 3 градуса в Западна България, 9-10 - в Източна. Следобед термометрите ще гонят 16-18 градуса.

В планините ще е слънчево на запад и облачно на изток. Температурите през деня ще са 2-3 градуса по високите части и към 13-14 градуса в ниските.

Седмицата ще отбележи първия напън на приближаващата зима. Защитата на антициклона, която толкова дълго държеше времето сухо, най-накрая се пропуква. Комбинацията от два антициклона в Централна и Източна Европа създава условия за проникване на мощна доза хладен въздух от север-североизток. В същото време над Черно море се развива циклон, който ще донесе валежи, както в Северна Турция, така и при нас.

Нахлуването на хладен въздух ще започне в сряда. Освен застудяване, в четвъртък очакваме и слаби валежи. В планините, предпланинските райони и високите места на Източна България ще превали сняг. Съществена снежна покривка до края на тази седмица обаче не се очаква.

Дневните температури в следващите 7 дни ще са от 10-12 градуса в началото на седмицата до едва 7-8 градуса в петък, когато се очаква да е най-студено.

12 ноем. 2018, 08:53

Климатолог със страшна прогноза за настъпващата зима
Климатолог със страшна прогноза за настъпващата зима

Есен 2018 е на път да попадне в топ 5 на най-сухите за последните 70-80 години. Това заяви пред „Монитор“ климатологът проф. Георги Рачев. Според прогнозите септември се е оказал с 2 градуса над нормата, октомври - с около 2,5, а до момента ноември е дори с 4-6 градуса по-топъл от нормалното. В същото време това ще е и периодът с най-малко валежи, особено за Западна България. На някои места пък дъждовете са били от порядъка на 10-20 л на кв/м, което на практика е минимално количество. В отделни територии на страната пък изобщо не е валяло. „Ако не вали в близките десетина дни, а според прогнозите времето ще продължи да е сухо, реколтата може да бъде компрометирана. Да не говорим, че за ноември дори е нормално вече да има снежна покривка, а поне до 25-и няма такива изгледи“, обясни проф. Рачев. Надеждата била, ако в края на месеца се образува средиземноморски циклон, който да предизвика значителни количества дъжд и за 1-2 дни, да се изпълни месечната норма. „Но това не е разрешение на проблема със засушаването, защото есенните посеви се нуждаят от влага. Когато обаче сме имали продължителен период на суша, то няма влага в първите 40 см от почвата и посевите не могат да покълнат. Така че обстановката за селскостопанските производители никак не е лека“, обясни проф. Рачев.

Показателни за засушаването били и ниските нива на водите в реките и езерата в планините. В Пирин например са паднали с половин метър, а реките на места били изцяло пресушени. Не било по-добро положението и в Рила. Затова и експертите се надяват през януари да има повече валежи, за да се компенсира дефицитът на водния баланс. Топлата и суха есен обаче не е характерна само за нашата страна, но и за целия Балкански полуостров и Източна Европа. В Германия например нивото на Рейн е едно от най-ниските за последните 50 години. В Италия и Испания пък се наблюдава обратното явление. Там буквално бяха потопени от дъжд, а водите взеха 30 жертви.

„Има наслагване на някои специфични синоптични обстановки и това доведе до това дълго задържане на това дъждовете в Италия и Испания и на топлото време на Балканите и Централна и Източна Европа“, коментира проф. Рачев.   Рекорди са отчетени и в европейската територия на Русия. В Москва и Санкт Петербург бяха измерени най-топлите дни, откакто съществуват метеорологични измервания там. Неслучайно преди няколко дни стана ясно, че този октомври е най-топлият в северното полукълбо и специално в Русия. „Няма студ, който може да слезе към България. Русия е най-голямата по територия държава в света, но и най-студената. Тя е по-студена от Канада и Финландия, което е в противовес с това, което се случи през октомври. Навсякъде в европейската част на Русия температурите са с над 3 градуса по-високи, а в Сибир има места, които са с 8 градуса над нормата. Това е уникално. Имайте предвид, че през 1967 година никой не е мислил за глобално затопляне“, поясни климатологът. Според проф. Рачев хората като цяло са станали по-чувствителни към всяко изменение и на пръв поглед се създава усещането за нещо уникално.

„Наистина не е типично това засушаване в Източна Европа, както и валежите в Сардиния и Северна Италия. Но към 15 ноември се очаква промяна в общата атмосферна циркулация. Тогава температурите у нас ще се понижат, но не драстично“, каза още проф. Рачев. Така максималните ще са между 10-13 градуса, а минималните около 2, но в котловинните полета ще паднат и под нулата. След 22 ноември температурите ще продължат да се понижават и може би в края на месеца ще стигнат до нормалните за сезона. „Сушата обаче продължава. Дотук се движим с 4 градуса над нормата, така че се очаква и ноември да е над нормата“, допълни Рачев. Все още синоптиците не могат да дадат точни прогнози кога се очаква първият сняг. За целия Балкански п-в обаче и за България зимата се очертава да бъде по-топла с около 1-2 градуса.

„Предишните три зими също бяха доста топли, включително и миналата, но имаше разминаване в отделните месеци. Лятото у нас започна много рано, още през април имаше много високи температури. Юни и юли пък имаше много валежи, което остави в хората впечатление, че лятото е хладно, което не е точно така. Температурите бяха нормални. Валежите бяха 400 процента над нормата на места. В резултат на това зърнената и зеленчуковата реколта бяха на много високо ниво. Произведохме 10 млн.т зърно, царевицата се очаква над 3 млн. т и слънчогледът около 2 млн.т. Това е уникално за територията на България. Малко по-зле беше по отношение на картофите. Така че, когато има дъжд, има и реколта. Когато е сухо, не е така. Затова обръщам внимание на това засушаване“, каза още проф. Рачев. У нас продължава да има ясно разграничени четири сезона и хипотезата за размиване на сезоните не е вярна. В това е категоричен климатологът проф. Рачев.

„Ние винаги сме били на границата между умерения и субтропичния пояс и сме имали ясно разграничени четири годишни времена. Няма нищо в това, че някой пролетен или зимен месец са по-топли. Това е въпрос на циркулация. В интерес на истината обаче трябва да се знае, че топлото полугодие у нас е по-дълго. Имаме седем месеца с широколистна растителност - от април досега“, обясни Рачев. Той изтъкна, че ние сме близо до Средиземно море, което е най-голямото вътрешноконтинентално море на земята, и това оказва влияние върху климата. Експерти обаче отчитат тенденция от 1975 година досега в страната ни да става все по-топло. Забелязва се скок на температурите през цялата година. Така например зимите вече са с около 0,5-1 градуса по-топли, а летата - с около 0,2 - до 0,4 градуса. След две години ще бъде ясна и новата норма, която ще важи за периода 1991-2020 година. Тогава ще имаме и по-ясна представа за промените, настъпили в климата. Учените са категорични, че когато имаме данни за 30-годишен период, тогава може да се говори за промени в климата. Глобалното затопляне е факт Глобалното затопляне е абсолютен факт. То се усеща навсякъде по света. Така и 2016 година беше обявена като най-топла за целия свят.

Тогава и влиянието на природния феномен Ел Ниньо, затоплящ няколко милиона квадратни километра екваториална вода в Тихия океан беше доста силна. Тогава температурата беше с 1 градус по-висока от средната за 20-и век. „Това е много сериозно затопляне. 2017-а беше втората най-топла година - с 0,86 градуса, а 2015 година - третата с повишение от 0,8 градуса. Тази година върви към влизане на топ 5 на най-топлите години, но по всяка вероятност няма да може да постигне рекорда на 2016-а. Но забележете, че сред най-топлите години са последните пет. Нищо, че някъде е по-студено, а някъде по-топла. Цялата земна повърхност вече е по-топла от температурите на 20-и век с около 0,7 градуса“, коментира още климатологът. Според него обаче не бива да забравяме, че 2/3 от земята е вода и океанът поглъща огромни количества топлина. Според проф. Рачев много са факторите, които влияят върху глобалните температури, но така или иначе, по света навсякъде се отчита тенденция към увеличаване не само на месечните температури, но и на годишната стойност. „В момента няма студ и особено в северното полукълбо ледът е малко.

Дори прогнозите бяха, че тази година ще е първата, в която не трябваше да има лед. Оказа се, че не е така. В Северния ледовит океан той достигна 4,5 млн. кв.км, като това беше минимумът, а прогнозите бяха да вече да е под 1 млн. Така че нещата не са толкова прости“, обясни Рачев. Той обаче изтъкна, че вече липсва т.нар. паков лед, като на негово място се натрупва сезонният. Той обаче е нетраен.

„Как ще се отрази това след около 5-6 години, никой не може да каже още от сега. Но северното полукълбо се затопля много по-бързо отколкото Антарктида. Тя още дълго време ще остане студена. Живеем в интересно време. Човешката дейност пряко влияе върху климата“, добави климатологът. Той изтъкна, че влиянието на човешката дейност ще се усети и само след около седмица, когато в целия Балкански п-в ще бъдат запалени няколко десетки милиона печки, които ще влошат качеството на въздуха. За решението на този проблем обаче била необходима национална програма./БЛИЦ

12 ноем. 2018, 08:53

Температурите падат! Ето кога ще ни връхлети зимата
Температурите падат! Ето кога ще ни връхлети зимата

Значително застудяване предстои през идния уикенд, показват последните прогнози на синоптиците. За разлика от изминалите няколко дни, когато термометрите показваха почти пролетни стойности – между 19 и 23 градуса, то в периода 10 и 11 ноември температурите ще паднат почти двойно. 

“Чувствително понижение на температурите се очаква в събота и неделя. Тогава по-хладен въздух с повече облаци ще се настани задържи над страната, като температурите ще паднат до 10 градуса и няма да надвишават 15. Тези стойности са средни за ноември, но заради топлото време през последните дни, застудяването в края на тази седмица ще се усети значително”, обяви пред “Труд” синоптикът Петър Янков.

Според най-актуалните прогнози първи превалявания на сняг по населените места се очакват на 18 и 19 ноември.

“Ще се образува нетрайна снежна покривка, в рамките на 2-3 сантиметра. Тя бързо ще се разтопи, тъй като след 19 ноември отново се очаква сухо време”, допълни Янков.

Следващите по-сериозни снеговалежи се очакват в периода от Никулден до студентския празник (6 до 8 декември). По думите му до края на тази работна седмица ще се задържи предимно сухо време. “Слаби валежи се очакват утре, в четвъртък и евентуално в петък, основно в Източна България. През делничните дни температурите ще бъдат средно между 12 и 18 градуса”, каза още метеорологът./Източник: БЛИЦ


12 ноем. 2018, 08:53

След земетресенията в Гърция и Румъния: Възможен ли е мощен трус и в България?
След земетресенията в Гърция и Румъния: Възможен ли е мощен трус и в България?

Силна сеизмична активност на Балканите. След мощното земетресение, което разлюля гръцкия остров Закинтос през изминалата седмица, вчера и северната ни съседка Румъния беше ударена от трус с магнитуд над 5.5 по скалата на Рихтер. Той беше усетен и у нас, съобщава НТВ.

Според директора на Сеизмологичния институт към БАН проф. Николай Милошев  между двете земетресения няма нищо общо.

“Вранча се характеризира с по-дъблоки земетресения. Тяхната дълбочина е около 100 км. Поради тази причина има по-голяма осезаемост на територията на страната ни, в сравнение със земетресенията в Гърция“. Няма повод за излишно притеснение у нас“, заяви сеизмологът Пламена Райкова. Тя добави, че за последните 10 години има 5 земетресения с магнитуд над 5 по скалата на Рихтер в огнище Вранча, което е нормално.

Струва ми се, че вече хората са много по-подготвено в момент на земетресение и знаят какви мерки да вземат. Освен това, през тези години беше приет и Еврокод 8, който осигурява стабилно сеизмично строителство“,  каза Николай Милошев.

12 ноем. 2018, 08:53

Силен трус във Вранча, усети се и в България
Силен трус във Вранча, усети се и в България

Силно земетресение с магнитуд 5,7 е регистрирано в Румъния. То беше почувствано и в България, съобщава НТВ.

Земният трус е регистриран в 3.38 часа българско време. Епицентърът му е до Вранча, на 136 км северно от румънската столица Букурещ и е на дълбочина 153 км.

Според Европейския средиземноморски сеизмичен център земният трус е с магнитуд 5,7, а според Геофизичния институт на БАН - 5,3.

Освен в България, земетресението е почувствано и в Молдова и в района на молдовско-украинската граница, предаде БГНЕС.

За момента няма сведения за пострадали и материални щети.

12 ноем. 2018, 08:53

Трус от 6,8 удари Гърция
Трус от 6,8 удари Гърция

Силно земетресение от 6,8 по Рихтер е регистриран снощи в Гърция в Йонийско море край бреговете на  остров Закинтос, съобщи БТВ.

Това съобщи Европейско-средиземноморския сеизмологичен център. Епицентърът е на 287 километра западно от Атина, на дълбочина от 10 километра. Беше обявена и заплаха от цунами.

Засега не се съобщава за жертви и пострадали. Засегната е електрическата мрежа в главния град на Закинтос, има щети по пътната мрежа и на основното пристанище, образували са се и свлачища. 

Според Европейско-средиземноморския сеизмологичен център трусът е бил усетен в още осем страни – Албания, Италия, Македония, Турция, Либия, Босна и Херцеговина, България и Малта.

Епицентърът е на 287 километра западно от Атина, на дълбочина от 10 километра, съобщава центърът.

Преди най-силния трус от 6,8 е имало един от 5,1 по Рихтер, а след това е имало много вторични трусове, някои също от 5 по Рихтер, каза пред bTV дежурният сеизмолог на БАН Силвия Величкова.

Вероятно има материални щети в района на труса, у нас вероятно е усетен по високите етажи и най-вече в района на Петрич, коментира още Величкова.

26 окт. 2018, 09:03

Георги Рачев: От 10 години насам не съм виждал такова нещо, каквото ще се случи с времето в България тези дни!
Георги Рачев: От 10 години насам не съм виждал такова нещо, каквото ще се случи с времето в България тези дни!

Зимата се отлага. Ако ме бяхте питали в петък, щях да кажа, че е дошла, но всички тотално сбъркаха в прогнозата. Това заяви пред Нова тв климатологът доц. Георги Рачев, пише БЛИЦ.

"Температурите ще достигнат 23-24 градуса през уикенда. Волфганг вече се разрушава, после идва Ксеркс. Студеният фронт трябва да дойде в сряда следобед. Температурите в четвъртък ще бъдат много ниски. Още от петък обаче започва взривно затопляне.

Над България от югозапад ще се изнася топъл въздух. От 10-на години насам не съм виждал такова обръщане за толкова малко дни", заяви климатологът. "В София през уикенда минималните температури даже ще са 10-на градуса. Някои синоптици се шегуват, че става за море", каза още той.

"В България ще има топла зима. Ние сме в едно ъгълче, в което ще има обаче студени инжекции. Октомври ще го изпратим с 2-3 градуса по-високи температури от нормалното. Очакваме зимата да е ветровита и буреносна. В почти цяла Европа тя ще бъде по-топла с градус и половина. Обобщено към момента - зимата ще бъде топла и сравнително нормална по отношение на валежите", завърши Рачев.

22 окт. 2018, 08:53

Край на циганското лято, сняг до седмица
Край на циганското лято, сняг до седмица

Топлото и сухо време от последните седмици, което някои наричат циганско лято, е на път да приключи в следващите дни. Още днес очакваме превалявания, които ще започнат в Югоизточна България и ще се движат на северозапад в рамките на деня. В западната половина на страната ще остане предимно сухо, но облачно. Температурите през деня ще са до 23 градуса в най-южните райони, съобщава НТВ.

В планините валежите ще са в Странджа, Сакар, източните Родопи и източните дялове на Стара планина. В по-ниските планински райони термометрите ще достигнат 15-16 градуса, а по по-високите места - около 9 градуса.

До края на почивните дни и в началото на следващата седмица времето ще е динамично над цяла Южна Европа. Днес очакваме интензивни валежи по бреговете на Източна Испания и по-конкретно в района на Валенсия. Испанските метеоролози алармират за очаквани валежни количества между 100 и 300 литра на квадратен метър.

По нашите географски ширини през уикенда ще навлезе хладен въздух от север, благодарение на антициклон над Централна Европа. В началото на седмицата в източните части на Средиземноморието ще се развие и мощен циклон. В резултат на всичко това дневните температури ще паднат до 13-16 градуса, а в Западна и Южна България ще се излеят първите по-значителни есенни дъждове.

Първият сняг се очаква да падне до средата на следващата седмица. Комбинацията от антициклон на север и циклон на юг ще донесе валежи от дъжд и по-ниски температури. В по-високите части на планините, над 1500 метра, температурата ще падне драстично в понеделник и вторник. Тогава там се очакват слаби валежи от сняг с покривка до няколко сантиметра. Ще побелее в Рила, Пирин, Западните Родопи и Централна Стара планина.

След 28 октомври предстои силен приток на студен арктически въздух от север. Температурите и в по-ниските части на Западна България ще паднат около и под нулата. Отново се очаква снеговалеж, като покривката в планините може да достигне до 6-7 сантиметра. Валежи от сняг се очертават по цялата ни западна граница със Сърбия.

18 окт. 2018, 08:58

Бурята „Зорбас” удря България, оранжев код в 5 области
Бурята „Зорбас” удря България, оранжев код в 5 области

Оранжев код за силни валежи е обявен днес за 5 области – Варна, Бургас, Ямбол, Хасково и Кърджали. Оттам циклонът „Зорбас”, който опустоши Гърция, преминава над България. Количеството дъжд в тези райони може да надхвърли 50 литра на квадратен метър, пише Вести.бг.

За още 13 области Националния институт по метеорология и хидрология е обявил жълт код за опасно време днес. Това са Пловдив, Смолян, Пазарджик, Стара Загора, Габрово, Сливен, Велико Търново, Търговище, Шумен, Русе, Разград, Добрич и Силистра.

Над останалата част от България, включително столицата София времето ще е облачно, но дъжд не се очаква.

Валежите в източната половина от страната обаче ще продължат, а в крайните източни райони ще са значителни. Ще духа слаб, в Източна България умерен североизточен вятър.

Максималните температури ще са между 16° и 21°, по-ниски в Североизточна България – между 12° и 15°. Атмосферното налягане ще се понижава и ще е по-ниско от средното за месеца.

По Черноморието ще е облачно и дъждовно със значителни валежи. Ще духа до умерен вятър от изток-североизток. Максималните температури ще са 19°-21°. Вълнението на морето ще е около 3 бала. Температурата на морската вода е 21 -22°.

В планините ще е предимно облачно и дъждовно. Значителни валежи ще има в Източните Родопи, Странджа и Сакар. Ще духа умерен, временно до силен югоизточен вятър, който след обяд в масивите от Западна България ще се ориентира от северозапад. Максималната температура на височина 1200 метра ще е около 14°, на 2000 метра – около 8°.

01 окт. 2018, 08:03

Циклонът, ударил Гърция, идва и у нас!
Циклонът, ударил Гърция, идва и у нас!

иклонът над Егейско море, който удари сериозно съседна Гърция, ще донесе дъждове и у нас. 

Първоначално това ще стане в южната половина на страната и по Черноморието, а в понеделник преди обед вече ще вали в цялата страна, съобщи пред "24 часа" Петър Янков  от TV-MET.
С над 100 км/ч. "Ксенофхон" връхлетя южна Гърция
Положителното все пак е, че времето ще остане сравнително топло. И ако в неделя и в понеделник температурите ще са между 16 и 21 градуса, във вторник термометърът ще показва между 19 и 24 градуса. 

В сряда ще е с 1-2 градуса по-хладно, но от четвъртък предстои по-продължителен сух период с повишаване на температурите, като максималните ще са от 20 до 25 градуса. 

Нови валежи ще има от 8 до 11 октомври, когато отново слабо ще се захлади. 

От 26 октомври, когато е Димитровден пък, започва т.нар. "циганско лято", каза още метеорологът./Източник: Днес.бг


30 септ. 2018, 13:14

CNN: Мощна хибридна буря връхлита Източна Европа през уикенда!
CNN: Мощна хибридна буря връхлита Източна Европа през уикенда!

Дъждът в петък сутринта доведе до задръствания по много ключови пътища в Атина и около Атина, а в много части на страната властите са нащрек за наводнения и вятър, пише "Български новини". В Атина задръствания в много части на булевардите Кифисиас, Александрас, Василисис Софиас, Пиреос и главните улици в центъра на града, както и на околовръстния път Атики Одос и близо до изхода на националната магистрала на север и на запад.

  Дъждът идва след три дни ветрове, които разкъсаха електрическите линии в няколко квартала и други части на страната в четвъртък, събориха дървета, разкъсаха покрива на училище в Западна Атина и доведоха стотици обаждания до противопожарна служба за отстраняване на отломки. Фериботите бяха спрени от плаването в четвъртък, но услугата се върна към нормалното по-късно през нощта и в петък сутринта, когато ветровете започнаха да отслабват. Тази метеорологична система е била наречена „Ксенофонт“ от експерти и се казва, че е на път да отмине, макар да е заменена от средиземноморска буря с тропически характеристики  наречена Зорба. Страховете от пораженията на Зорба може да накара  власти да затворят училищата в петък навсякъде в Атика, на много острови Йонийско и Егейско море и в Пелопонес, наред с други райони, където бурята се очаква през следващите 48 часа. Очакваме през следващите часове в атмосферата над Йонийко море и Северна Африка да се дестабилизира, като налягането бързо ще се понижи. Това ще доведе до изграждането на дълбок приземен циклон, наченки на който дори вече се виждат по сателитните снимки. Топлите води на Средиземно море и мощната конвекция ще изграждат  сходно на тропическа буря топло ядро . Повечето регионални модели, прогнозират, че на 1500 метра височина, ще се образува топло ядро, което ще се намира, в центъра на циклона . Средиземноморския ураган много ще наподобява на тропическите бури, но за щастие топлото ядро във височина, няма да е със такава мощност и съответно няма да има толкова добре изразено око във височина, както същинските атлантически урагани.

  Важно! Повечето глобални модели си “противоречат”” и трудно прогнозират  точно къде ще връхлети тропическият циклон. Ансамбълът от модели прогнозира, че ще връхлети полуостров Пелопонес и остров Крит с ветрове до 160 км /час, като очакваните валежи ще надминат 15 – 300 л/кв.м . Има вероятност бурята да удари и остров Сицилия, тъй като повечето модели прогнозират първо новосформиралият се ураган да поеме на северозапад към най-големия италиански остров, изтласкван от югоизточния вятър Сироко. И едва след това „да обърне“ на изток към остров Крит и Пелопонес и да удари Южна Гърция съответно. 

Процесите са трудни за прогнозиране, тъй като няма научна литература, която да описва добре очакваните явления. 

Степен 3 – Издаваме за очаквано екстремно време над Йонийско море Като очакваните валежи на много места ще надминават 300 л/кв.м, очакват се също и силни пориви на вятъра, като на места ще надминават 160-180 км /час. Ураганът Зорбас се очаква да се насочи на североизток и да окаже влиянието у нас, като моделите все още се лутат кога ще е точно – най-вероятно в последните часове на септември, в неделя вечер и първите дни на октомври. Тогава трябва ураганът да се доближи опасно до Южна България, вече доста отслабен, класически циклон. Но още в събота привечер валежни зони от урагана, който тогава ще над Пелопонес, Атика и Централна Гърция, ще достигат крайните югоизточни и южни райони и по Черноморието, като създават условия за валежи. Първоначално по всяка вероятност ще са от есенен характер, тъй като ураганът ще привлича по-хладен въздух от североизток и максималните температурите ще се задържат под 20 градуса, само в топлите колоси са възможни и над тази стойност. С наближаването на Зорба от юг-югозапад валежите ще обхващат все по-голяма част от Южна България, по обяд обаче ще спират и тогава ще завали в Западна България. Най-съществени засега немският регионален модел ICON дава са в малките часове на 1-ви октомври, когато вече ексураганът трябва да е достигнал Одринска Тракия и дори по сценарий трябва да премине през нас в понеделник, като солидно ни овлажни и сложи край на сушата. Очакват се от над 100 литра в Гюмюрджинския снежник на Източните Родопи и в Странджа, 40-50 литра в Пловдивското поле и около 40 в Средната Дунавска равнина. Това са количествата, които се очакват до понеделник следобед. Но засега са под въпрос. Силна и рядка буря е на път да удари източните части на Европа през почивните дни, съобщава от своя страна CNN. Това е хибридна буря, която съчетава особености на ураганите и тайфуните като природни явления, а името й идва от сливане на двете английски думи Mediterranean и hurricane (средиземноморски и ураган). Според изследване, направено още през 2011 г., медиканът се разразява един-два пъти годишно, обикновено през септември и октомври, когато повърхностните водни слоеве в Средиземно море са все още топли, макар че в тях високи температури може да се измерят по всяко време. Един от силните медикани, изследвани от учените, се е разразил край бреговете на Сицилия на 7 ноември 2014. В момента край източноевропейските брегове тя придобива характера по-скоро на тропическа буря, а не на ураган. В събота ще се придвижи бавно над Крит и Южна Гърция, преди да набере скорост и да се отправи към Турция в неделя. Очакват се силни дъждове и ветрове, които може да доведат до наводнения. Застрашени са районите на Измир в Турция и Каламата в Гърция. За щастие, този медикан ще се абсорбира в горните слоеве на въздушните течения и така ще се ограничи възможността да заплаши с наводнения цяла Югоизточна Европа. Преди да се придвижи към Европа, бурята предизвика наводнения Тунис и Либия./БЛИЦ

29 септ. 2018, 10:53