63-годишният професор Николай Слатински изригна в социалните мрежи. Изтъкнатият перничанин е доктор по математика и професор по национална и международна сигурност и един от водещите български специалисти по проблемите на сигурността, отбраната, обществения ред. Преподава във ВА „Г. С. Раковски”, УНСС, СУ „Св. Климент Охридски” и НБУ. Автор е на 6 книги и десетки научни публикации. Бил е народен представител във Великото и в XXXVI народно събрание. Работил е като секретар по националната сигурност на президента Георги Първанов в периода 2002—2006 г.

Публикуваме поста му без редакторска намеса:

Наричат го проблем с водата, но бедата, която сполетя Перник не е проблем, тя е тежък проблем, тя има измеренията на надигаща се катастрофа. При това тази беда не се отнася само до Перник, а е спомен от близкото бъдеще за много други наши населени места...
Перничани страдат, но те биха страдали още повече, ако знаеха и научат, че са дезинформирани. Защото тежкият проблем с водата в Перник е изключително тежък проблем, много по-тежък от това, което им се казва. Той е началото на проблема, а не неговият финален етап.
На България не ѝ пука за този проблем.
на нея не ѝ пукаше и когато Перник бе връхлетян от най-голямото природно бедствие в страната ни за последните 100 години - земетресението в Перник. И тогава спасението на пострадалите от земетресението бе дело и грижа само за пострадалите от земетресението.
България не демонстрира тогава дори лицемерна съпричастност и солидарност!
Ние така си караме - който си има проблем, да си му носи тревогите и бедите.
Ние сме не просто не-солидарно общество, ние сме а-, контра-, анти-солидарно общество.
Но хайде, земетресението в Перник бе природно бедствие...
Ала катастрофата с водата в Перник не е природно бедствие, това е бедствие от управленска немощ, некомпетентност, безразличие и безотговорност.
В България управленската немощ, некомпетентност, безразличие и безотговорност ни излизат скъпо и прескъпо, те са една от най-големите заплахи за националната ни сигурност! Рано или късно (ако не са започнали вече) това ще започне и да ни разболява, разорява, осакатява и дори убива.
Само едно не разбирам - защо когато се случи нещо хубаво при някой кмет от неговата партия, областен управител, назначен от него или министър от правителството му, славата обира премиерът, който пристига пръв на тържеството и реже лентата, среща се с журналисти, дава обилни интервюта в медиите или сам разговаря със себе си по телевизиите,
а когато стане някоя национална, регионална, местна или локална беда по вина на някой министър от правителството му, областен управител, назначен от него или кмет от неговата партия, премиерът не носи никаква вина, никаква сенчица минимално дори не пада върху него, държи се като вода ненапита и поне едно Извинявай! не казва не потърпевшите, камо ли да понесе или сподели властовата, управленската, политическата и каквато и да било друга отговорност, включително човешката??