Иво Аръков разкри, че е можел да бъде първият актьор в каста на филма „Марвел“, да играе в „Белият лотос“ и в много голям сериал на Би Би Си. Стига да не беше зает с родни дела.

Преди години живеел в Лондон и имал агентка, която се грижела за ангажиментите му, уреждала му редовно прослушвания. По това време снимал в „Съни биич“ и пътувал често до България. Случвало се да снима до 22 часа и на другата сутрин в 6 обратно да лети до Острова.

В Лондон живее първоначално в Уембли, настанявайки се за няколко седмици при семейството на приятелка, което му помага да се установи – да си изкара шофьорска книжка, да отвори банкова сметка и да наеме жилище под наем. Основна цел е да си намери агент, което успява да направи, като сменя трима, докато стигне до този, който му осигурява възможности за роли в продукции на Marvel и BBC.

Във връзка с тези възможности, актьорът разказва за две конкретни ситуации. За Marvel, той е трябвало да играе собственик на бар сцени с основния актьорски състав в продукция, свързана с „Капитан Марвел“. Тази възможност се проваля заради грешка на неговата агентка, която казва на продуцентите, че той е в София, когато всъщност е бил в Лондон.

Възможността за роля в сериал на BBC е представена от агентката му като особено значима. Сценаристите били толкова „вдъхновени“ от неговия кастинг, че „удължили“ и „направили ролята още по-голяма“. За да илюстрира важността на тази възможност, агентката му подчертава, че тя е човек, който рядко се обажда лично, но в този случай му се е обадила. Проблемът възниква, когато снимките за BBC се застъпват с дати за втория сезон на българския сериал „Съни Бийч“.

BBC предлагат изключителен компромис: те са готови да рискуват и да отложат една снимачна дата, което ще им струва 100 000 паунда, „само заради теб“. Тяхното условие е, ако другата страна (екипът на „Съни Бийч“) не може да направи подобен компромис, който те правят за толкова голяма сума, просто няма да работят заедно.

Иво Аръков се оказва в изключително трудна и „фрустрираща ситуация“. Той има договор със „Съни Бийч“, харесва българските продуценти и обича екипа. Осъзнава, че ако замине за Лондон за ролята в BBC, това би означавало проектът „Съни Бийч“ да спре или да се замрази, което би оставило целия екип без заплати, а негативизмът ще се насочи изцяло към него. Въпреки че осъзнава, че ролята в BBC може да не е единствена и би била изключително положителна за кариерата му (особено предвид, че кастинг агентът е същият, работил по „Peaky Blinders“ и с най-големите имена в индустрията), той решава да откаже ролята в BBC, за да не създаде дискомфорт на хората, които обича и цени, и за да не спре българската продукция.

Това решение е изключително болезнено за него. Агентката му в Лондон дори се разплаква по телефона и изразява съмнение дали иска да продължи да работи с него след тази „жертва“. Въпреки че прощава за грешките на другите, тези събития остават част от неговата история и биография. Той се надява, че екипът на „Съни Бийч“ е оценил жертвата, която е направил за тях, макар да не е сигурен в това.

По време на престоя си в Лондон, той успява да се потопи в културния живот, посещавайки театри и засичайки се с известни британски актьори в метрото. Въпреки че животът там му харесва и не иска да се връща, в крайна сметка пътува често между Лондон и България заради снимките на „Съни Бийч“ и други ангажименти (като водещ). Тези постоянни пътувания (понякога по два пъти месечно) стават толкова чести, че авиокомпанията му предоставя преференции за местата.

В обобщение, разговорът очертава път, белязан от лични падения и финансови загуби, последван от амбициозен ход към международна кариера, който обаче е поставен пред морален и професионален избор между личния успех на световната сцена и лоялността към екип и проект в България. Решението да даде приоритет на българския ангажимент, въпреки цената от £100,000, която BBC е готова да плати, е централният и най-драматичен момент в разказа, подчертаващ тежестта на изборите и жертвите в актьорската професия. /Източник: Хотарена