Ключови законопроекти отлежават в парламента между първо и второ четене. Сред тях са този за забраната на вейповете, промените в Закона за движение по пътищата и Законът за доброволчеството. Последният се очаква вече повече от 15 години и ще засегне над 100 хиляди души, които помагат безвъзмездно, разказва НОВА.

Доброволци, живеещи в ж.к. „Люлин“ намират нуждаещите се случайно или чрез познати – най-често възрастни жени. Помагат с хранителни пакети, организирайки се в социалните мрежи под името „Люлински дарители“. Ради и Борислав са доброволци от пет години.

„На един Никулден през 2020 г. направихме малка кампания – занесохме по една-две риби на няколко крайно нуждаещи се домакинства в „Люлин“. Оттам започна всичко. Сега вече подпомагаме 95 домакинства“, споделя Борислав Станчевски.

„То си е вътре в теб. Дали има закон или не – досега се оправяхме и без него. Наличието на закон няма да промени мотивацията ни“, казва Ради Миланов.

В парламента от месеци чакат три законопроекта за регулиране на доброволчеството. Очаква се те да бъдат обединени в един, но срок за това няма.

„100 хиляди души в България очакват Закона за доброволчеството. Това са хората, които помагаха на медицинските сестри по време на COVID, бяха в болниците заедно с лекарите. Трябва да ги защитим и да регламентираме доброволчеството“, подчертава председателят на Комисията по въпросите на младежта и спорта Габриел Вълков.

Макар и без законова уредба, една българска компания вече е въвела практика в подкрепа на доброволците сред служителите си – дава им платен отпуск.

„Когато служителят иска да се включи в доброволческа инициатива, пуска запитване и му се предоставя допълнителен ден отпуск. Това насърчава участието и показва подкрепата на компанията към личните интереси и каузи“, обяснява Северина Йорданова, мениджър „Корпоративна социална отговорност“.

От неправителствения сектор са убедени, че законът ще бъде полезен, а не пречка.
„Той ще отпуши доброволческото движение, ще даде основни рамки и насърчителни мерки, които ще улеснят хората да се включват“, категоричен е Захари Янков, старши правен консултант в БЦНП.

Една от идеите е, при доброволчество за повече от 30 дни годишно, да се сключва договор между доброволеца и организацията.

„Искаме да има яснота кой носи отговорност при определени ситуации. Не предвиждаме тежка административна тежест, особено за опитните организации“, казва Габриел Вълков.

„Няма да има кой знае какви бюрократични изисквания, които да са непреодолими за сериозните организации“, допълва Захари Янков.

Друг тип доброволец е Георги Влайков от „Аварийно спасяване”. Той има много спасителни мисии зад гърба си като земетресението в Турция и наводнението в Царево през 2023 година.

„Този закон трябва да бъде насочен към хората, които организират доброволчески инициативи, хубаво е да се урегулират по някакъв начин или да бъдат вкарани в някакъв регистър. Това трябва да е добре балансирано, за да няма излишни пречки“, подчерта ръководителят на звеното „Медицина” в „Аварийно спасяване” в Пловдив. 

Докато парламентът се бави, доброволците продължават. За тях най-голямата награда остава благодарността.

„Много от хората се радват най-много, че някой изобщо се е сетил за тях. Че не са забравени“, завършва Ради Миланов.