БСК представи резултатите от традиционното си онлайн-допитване до членовете на Камарата, проведено в периода 5 ноември – 1 декември 2022 г. сред 796 микро-, малки, средни и големи предприятия от цялата страна и от всички сектори на икономиката.

Резултатите от проучването бяха представени от председателя на БСК Добри Митрев и от зам.-председателите Мария Минчева и Станислав Попдончев, предава БГНЕС.

Проучването се осъществява за 18-та поредна година, а целта е да се изследва състоянието на бизнеса в настоящите макроикономически условия. Основните теми са свързани с отражението на политическите процеси в международен и национален план върху бизнеса в България, както и с бизнес планирането за следващата календарна година. Тази година специален акцент е поставен върху отражението върху бизнеса на енергийната криза и войната в Украйна.
74% от анкетираните предприятия са микро- и малки (с до 50 заети), 19% са средни (с 50 до 250 заети), а 7% са големи (с над 250 заети).

41% от участниците в анкетата представляват предприятия от сектор „Услуги“, 31% - от сектор "Промишленост" (вкл. преработваща и добивна промишленост, и строителство), 13% - от сектор "Търговия", 3% - "Селско стопанство", други дейности (вкл. образование, култура, здравеопазване) – 12%.

21% от анкетираните предприятия оперират в Североизточния регион за планиране, 18% - в Югозападния, 15% - в Северен централен, 15% - в Южен централен, 13% - в Северозападен, 3% - в Югоизточен. 15% оперират на територията на цялата страна.

Оценките

Участниците в анкетата дават преобладаващо негативна оценка и на състоянието на бизнес климата, и на състоянието на собствените им фирми. Спрямо предходната година има едва забележим оптимизъм в оценките, но ефектите от кризата са силно видими.

Прогнозите

В миналогодишното проучване на БСК най-сериозните притеснения на анкетираните бяха по отношение очакванията за драстичен ръст на цените на енергийните ресурси и суровините, и инфлацията – както в национален, така и в световен мащаб. За съжаление, тези прогнози се сбъднаха и това е основната причина едва доловимият оптимизъм от края на 2021 г. да изчезне. Година по-късно отново нагласите на бизнеса са по-скоро за запазване или влошаване на икономическите показатели, отколкото за позитивно развитие.

Рисковете пред развитието на българската икономика мнозинството от анкетираните виждат в очакван ръст на цените, фискалната и регулаторна тежест, и инфлацията. Притесненията у бизнеса се коренят основно в продължаващата (и с необозрим във времето край) икономическа и енергийна кризи, провокирани преди всичко от военния конфликт в Украйна, а в национален план проблем създават политическите турбуленции, които водят след себе си нестабилност и неяснота, невъзможност за прогнозируемост и планиране.

Пречките

Като най-големи пречки пред бизнеса анкетираните посочват липсата на работна ръка и често променящата се нормативна уредба, следвани от бюрокрацията, регулаторната тежест и липсата на електронно правителство.

За преобладаващата част от анкетираните високите цени на суровините, материалите и енергийните ресурси създават сериозни проблеми, което ги принуждава да увеличават крайните цени на продукцията си и да съкращават разходи.

Плановете за увеличение на минималната работна заплата в най-голяма степен се отразяват върху инфлационните процеси – почти половината анкетирани заявяват, че ще калкулират този допълнителен разход към цените на стоките и услугите.

Показателите на фирмите

Натрупалите се през последните 2-3 години множество кризи неминуемо се отразиха върху показателите на фирмите, като всички те бележат драстични спадове спрямо предкризисната 2019 г. Намаляват обемите на производството и продажбите, както и външните пазари. Най-малко засегнати са заплатите, които през 2022 г. се увеличават в 76% от фирмите.

Добрите новини

Положителна новина е, че спрямо 2021 г. през настоящата година е налице леко подобрение по отношение спада в производството и продажбите. Подобрение има и при инвестициите, вкл. в човешки ресурси, нови продукти и нови мощности.

В групата на добрите новини попада и намалението на задълженията към финансови институции и към бюджета, но се увеличават задълженията към контрагенти и към персонала. Заедно с това, сериозно намаляват случаите на просрочени несъбрани вземания от контрагенти. Предполагаемата причина за това е въведената по-строга финансова дисциплина в условията на криза.

През последните три години интересът към участие в обществени поръчки намалява спрямо предходните периоди, като през 2022 г. едва 14% от анкетираните са участвали в подобни конкурси. Трябва да се отбележи намаляването на некоректните/незаконни практики в сферата на обществените поръчки, най-вече сериозният спад на необоснованите обжалвания, подмяната на подизпълнители и забавените разплащания от страна на възложителите.

Сред положителните изводи трябва да се добави и повишаването на дела на анкетираните, които одобряват присъединяването на България към Еврозоната. Расте и информираността по отношение на Националния план за възстановяване и устойчивост и Европейския зелен пакт.

Плановете

Очакванията за покачване на цените и, по-конкретно – на цената на труда, кара повечето работодатели (67%) да включват в плановете си за 2023 г. ръст на възнагражденията.

В отговор на икономическата криза, почти половината от анкетираните (48%) планират да увеличат обема на производството си, както и гамата от предлагани продукти/услуги.

Сред приоритетите на бизнеса за 2023 г. са търсенето на нови пазари, инвестициите в енергоспестяващи технологии и развитие/обучение на персонала.

В условията на неясни перспективи, бизнесът запазва висока степен на песимизъм, затова очакванията и плановете му за бъдещето са твърде предпазливи и подчинени на прагматизма. /Източник: Днес.бг