На 26 април 2025 г. се навършват 39 години от най-голямата ядрена катастрофа - избухването на Чернобил.

В ранните часове на 26 април през 1986 г., 4-ти реактор в атомната електроцентрала в Чернобил претърпява катастрофална експлозия, изхвърляйки облаци от радиоактивен материал. Аварията има опустошителни последствия за човечеството. По време на катастрофата през 1986 г. Украйна е част от Съветския съюз, а припят е град, построен за работниците в атомната електроцентрала и техните семейства.

Ядрената катастрофа става факт, след като инженери в завода извършват тест, за да видят какво ще се случи при прекъсване на тока. След прекъсване на захранването на някои системи, инженерите не знаят, че реакторът вече е нестабилен. Намалената мощност забавя турбините, които тласкат охлаждаща вода към реактора. С по-малко вода за охлаждане на системата, това, което остава, се превръща в пара, създавайки огромно налягане. Когато операторите разбират какво се случва, вече е твърде късно.

Експлозията е толкова мощна, че огненото кълбо изхвърля 1000-тонния стоманен капак на реактора - същото тегло като три пътнически самолет Боинг 747. Взривът предизвиква неконтролируем пожар в ядрото на графитния реактор, като започват да се изпускат големи количества радиоактивен материал в атмосферата, Ипратени са „ликвидатори“ - името, дадено на работниците, които помагат да се овладее експлозията и изложеното ядрено ядро. В резултат на действията им много от работници получават тежки здравословни проблеми от радиацията.

На 27 април 30 000 жители на Припят са евакуирани, а в следващите дни близо 200 000 хиляди души. 

В дните след бедствието ръководството на Съветския съюз се опитва да прикрие инцидента, но на 28 април шведските станции за мониторинг съобщават за необичайно високи нива на пренасяна от вятъра радиоактивност и настояват за обяснение. Съветското правителство признава, че е имало авария в Чернобил. Последствията имат огромни политически и икономически последици.

Радиоактивният облак достига България на 1 май 1986 г., но българските власти, под влияние на СССР, също не предупреждават населението за реалната опасност. Не са въведени спешни мерки за защита на хората, като ограничаване на консумацията на замърсени плодове, зеленчуци и мляко. Това води до повишаване на риска от заболявания за голяма част от населението.

За разлика от България, в Германия мерките са много по-бързи и строги. Веднага след достигането на облака там са предприети спешни действия: забранява се продажбата на свежо мляко, зеленчуци и плодове от заразените райони. Хората са предупреждавани ежедневно за степента на опасност и получават ясни инструкции как да се предпазят от радиацията.

След политическите промени в България през 1989 г. започва съдебен процес срещу високопоставени държавни ръководители заради мълчанието и бездействието им по време на аварията. Делото става известно като „Делото Чернобил“. Тогавашният вицепремиерът Григор Стоичков и зам.-министърът на здравеопазването Любомир Шиндаров са осъдени съответно на 2 години затвор и 2 години условна присъда, защото съзнателно са скрили информация и не са защитили здравето на хората. До днес делото в България остава единственото по рода си в света, при което държавни ръководители са осъдени за действията и бездействията си след аварията в Чернобил.

Бедствието оставя след себе си замърсени милиони акри гори и земеделски земи. През следващите години много животни се раждат деформирани, а сред хората се очакват няколко хиляди радиационно-индуцирани заболявания и смъртни случаи от рак в дългосрочен план.

Според доклад на Greenpeace от 2006 г., Чернобилската катастрофа е довела до над четвърт милион случая на рак, от които почти 100 хиляди са се оказали фатални. През 2011 г. неправителствената организация Съюз на загрижените учени, предположи, че броят на смъртните случаи вследствие на Чернобил, ще варира около 25 хиляди – шест пъти над прогнозата на ООН. А според Международната агенция за ракови изследвания, инцидентът ще отнеме живота на 16 хиляди европейци до 2065 г.

През 2016 г. куполът на 4-ти реактор е покрит със стоманен саркофаг. Очаква се огромната стоманена арка да издържи около 100 години и да позволи безопасното демонтиране на реактора отвътре.