Не знам как мога да погледна близките на загиналите в очите, как мога да говоря с тях. Искам само да поднеса съболезнованията си, а не да не бъда наказан - два живота ги няма.

Това казва Адриан Антонов, който на 8 май миналата година помете младите влюбени Ани и Явор на столичния булевард "Сливница" късно вечерта, докато пресичали на пешеходна пътека.

18-годишното тогава момче било взело току-що книжка, нямаше следи от алкохол или наркотици в кръвта му. Вдигнал малко над 100 км/ч. След два месеца в ареста бе пуснат срещу подписка.

Адриан каза пред Би Ти Ви, че често вижда отново кадрите, най-кошмарни са му тези от патрулката, в която е качен - вижда отново сирените, че има прегазен човек. Дори не разбрал първоначално, че има и втори, твърди, че нищо не разбрал изобщо, не допускал, че е минал през хора, бил в безсъзнание след отварянето на еърбега. Колата му след удара в Ани и Явор се забива в стълб.

„Не знам дали ще мога да ги погледна в очите, ако някой ден се срещнем, но знам, че ще направя всичко възможно, просто да им кажа, че съжалявам. Просто искам да дам съболезнованията си затова че страдат за това, което се случи на тях. Аз не трябваше да предпоставям това нещо да се случва изобщо. Искам да върна времето назад. Няма как да ги накарам да не ме съдят. Два човешки живота ги няма вече", изповядва младежът.

„Единствената ми цел с това е само да кажа на колкото се може повече хора, че съжалявам, на семейството, дори и на хората, които са загубили преди това близки хора в катастрофи. Не съм тук, за да се оправдавам. Допреди няколко месеца, нямах силата да кажа нищо по този въпрос. Сега за пръв път събирам силата да го изкажа. Просто искам да кажа: „Съжалявам", за да кажа, че това, което направих не е редно. Дори не си търся оправданието в момента. Аз не искам да се крия, да съм под сянката на адвокат, а просто да кажа, че аз съжалявам, не някой друг да го каже вместо мен", казва още Адриян 8 месеца след катастрофата.

„Имаше един път и една кола, която минава перпендикулярно пред мен. Аз по това време малко намалявам и си мисля, че всичко е наред, че всичко е чисто, но изведнъж се усеща сблъсък, предното ми стъкло се счупва, аербегът на самата кола се отваря. Тогава дори не знам как се е движила колата, не знам какво се е случило. Бях някакво време в безсъзнание. По едно време усетих, че колата спря. Излязох, колата се беше блъснала в стълб и виждам тяло на човек и не знам къде се намирам, не знам какво да правя. Хора идват и започват да викат, да крещят „Какво се случи". По това време някой беше звъннал на 112 и аз тогава осъзнавам, че всъщност има още един човек, който дори не съм виждал и не знам какво се е случило там", пресъздава младежът онази нощ.

„Не, не съм избягал. Дори и не съм искал да бягам. Исках да помогна, но по някакъв начин се хванах за главата просто вървях в кръгове, чудех се какво се случва и докато се усетя, полиция вече била дошла. Не употребявам алкохол, нито наркотици, не пуша, дори съм против тях. Обикновено тази улица я познавах и исках да се прибера малко по-бързо. Това е грешка, която направих и съжалявам. Не очаквам някой да си промени мнението за мен, като казвам, че съжалявам. Просто искам да кажа, че знам, че съм в грешка, че това, което съм направил не е редно и дори няма някаква причина, която да дам, която да е със стойност", каза още Адриян. Ограничението на скоростта там е 50 км/ч. Последваха много протести срещу войната по пътищата.

„Не знам как се е случило толкова перфектно да закрие хората. Само си спомням, че беше джип, голяма кола. Не виждах просто какво беше пред мен заради тази кола. Тези кадри как минава джипът не са заснети. Показва се само как аз минавам улицата. Наистина този джип ми отнема видимостта, след сблъсъка вече, аербегът, стъклото, няма как да видя. Аз ако видя хора, веднага ще спра, това е ясно", твърди младият шофьор, убил двамата.

В показанията на свидетели по делото става ясно, че голям джип наистина е минал по тази улица, малко преди сблъсъка. Разпитани са шофьорът и неговата спътница.

„Свирих на китара в църквата, тогава бях точно пред завършване. Моето решение бе просто да не удовлетворявам моите желания, когато на други хора им бяха отнети. Вярващ съм и дори след това, което се случи, още повече вярвам, защото никой няма безгрешен живот. Наистина бях гневен и се питах „Защо аз? Защо трябваше на мен да се случи?", но просто се примирих с това, че ако така е писано, аз трябва да мина през това нещо и не е решението да бъда сърдит през целия си живот", продължи младежът.

Казва, че се е съгласил да говори по темата, защото иска "и аз да предупреждавам и да променям, защото не съм единствения млад шофьор".

„Отново съжалявам за тези хора, съболезнования за семействата им. Суров урок е не заради наказанието. По-сурово е да знаеш, че някой страда заради теб, заради твоите действия. Имах книжка в ръката ми като излязох от ареста, но не исках да се качвам на кола. Аз дори не мога да седя в кола, в която се кара бързо без да си представям нещо пак да се случи", разказа още Адриян.

Държавата трябва да осигури адекватно обучение на младите шофьори, да има отново полигони, на които могат да вдигнат 100 км/ч, за да разберат как се държи автомобилът, коментира експертът по безопасност на движението Диана Русинова./Източник: Lupa.bg