Министърът на иновациите и растежа Даниел Лорер произлиза от стар род с интересна история. Оказва се, че неговата баба Хени Лорер, която издъхнала през ноември миналата година на достолепните 93 години, е била почти световна знаменитост.

Хени Лорер е известен биохимик и професор по молекулярна биология. До миналата есен е била най-възрастната еврейка в България и до последно водела активен начин на живот, четяла лекции и посещавала различни събития по света и у нас. Кабинетът ѝ се помещавал в Софийската синагога. Покрай науката в младините си тя успява да се срещне и запознае лично с Алберт Айнщайн, хвали се нейният внук министър. Житейската ѝ история пък впечатлява и холивудското величие Стивън Спилбърг, който я превръща в своя реална героиня в един от филмите си.

Хени е родена на 6 декември 1928 г. в Казанлък, завършва химия в Софийския университет през 1950 г., специализира в Института по биохимия в Прага и Раковия институт в Париж. Доктор на науките, старши научен сътрудник в Института по сравнителна патология на животните, преподавател във Висшия ветеринарномедицински институт, била е удостоена с медал „100 години БАН“. Не само постиженията ѝ, но и личната ѝ история грабва вниманието и на режисьор от световен ранг като Спилбърг. Приживе Хени има чести телевизионни участия. В едно от тях разказва: „Семейството ни живееше много спокойно в родния ни град до момента, когато през 1942-ра в Народното събрание беше гласуван Закон за защита на нацията. Според него гражданските, политическите и социалните права на евреите бяха силно дискриминирани. Помня, че след седмици баща ми се върна вкъщи с голям пощенски плик. В него имаше съобщение, че в срок до 48 часа всички евреи трябва да бъдат изселени от Казанлък! Така през май 1943 г. напуснахме дома си“. В изпълнение на новата заповед семейството на Хени с още много евреи тръгват за казанлъшката гара, където ги чакат конски вагони. Крайната спирка за тях е Враца. Там ги настаняват в училище „Христо Ботев“, от което са извадени чиновете. Трябва да спят на пода, да си застелят каквото могат от малкото багаж, който им е разрешено да вземат. Вода се взема от единствената чешма в двора. Единственото добро е, че веднъж на ден от някаква социална кухня им носят храна. След края на Втората световна война Законът за защита на нацията е отменен. Семейството на Хени се връща в родния си град, където тя завършва училище, а после отива да следва химия и прави впечатляваща кариера на учен.

„За 93 години тя видя всичко – царска България, гоненията на евреите през войната, комунизма, демокрацията и Европейския съюз. Винаги ведра и достойна, винаги непоклатим стоик и винаги тънък майтапчия на 5 езика. Винаги вярна на голямата си любов – науката. Обиколи света като професор по молекулярна биология, срещна лично Айнщайн, но винаги се завръщаше тук. Даваше лекции, пишеше статии и никога не си седеше вкъщи.
Обичаше класическата музика. За ужас на дядо ми. Обичаше шанса. Научи всичките си правнуци на Казанлъшки покер. Обичаше хората. Тристата метра от входната врата до трамвайната спирка ни отнемаха 30 минути, докато поздравявахме всички познати по пътя. Сега пътят ѝ е само нагоре. Сбогом, бабо!“, пише за нея внукът Даниел Лорер след смъртта ѝ. /Източник: Ретро