България и Кипър оглавяват негативната класация за най-висока смъртност от онкологични заболявания в Европейския съюз. Основният фактор за това остава късното диагностициране в етапи, в които възможностите за пълно излекуване са ограничени, въпреки че страната ни заема трето място по достъп до най-модерните терапии.

Тези данни коментира в ефира на „Здравей, България” проф. Желязко Арабаджиев, началник на Клиниката по медицинска онкология в „Токуда“ и председател на Българското научно дружество по имуноонкология.

Според проф. Арабаджиев, докато в световен мащаб се наблюдава спад на смъртността благодарение на новите технологии и ранната диагностика, у нас тенденцията все още не се обръща.

„Основната причина за мрачната статистика е късното откриване, пренебрегването на превенцията и липсата на масови скринингови програми, които да дадат реална картина за страната“, посочи експертът по повод Световния ден за борба с рака.

Въпреки проблемите с диагностиката, страната ни се нарежда на трето място в ЕС по ранен достъп до иновативни лекарства. Статистиката показва значително подобрение в сроковете - ако преди години периодът от одобрението на медикамент от Европейската агенция по лекарствата до достигането му до българския пациент е бил около 750 дни, сега той е съкратен до близо 400 дни. „Очакваме около 17 нови индикации и лекарствени продукта да станат достъпни за пациентите у нас от началото на тази година“, обяви проф. Арабаджиев. Той обаче обърна внимание на технически проблем, при който част от новозаплатените лекарства все още не са включени във фармако-терапевтичното ръководство, което затруднява изписването им.

Онкологът подчерта, че превръщането на рака в контролирано хронично заболяване, подобно на диабета, е напълно реалистично очакване.

Като пример той посочи резултати от имунотерапия при малигнен меланом, при които над половината от пациентите са живи 10 години след проследяването. „Това е огромен напредък и успех на лекарственото лечение“, категоричен бе той.

Проф. Арабаджиев изтъкна и решаващата роля на психологическата подкрепа за пациентите и техните близки. Той подчерта, че качеството на живот и менталното здраве са във фокуса на мисията за борба с рака към Европейската комисия, като идеалният модел включва мултидисциплинарни екипи с участието на клинични психолози.