Алианц представи 14-ото издание на Global Wealth Report, който проследява състоянието на активите и задълженията на домакинствата в близо 60 държави.

Трудна година
2022 г. е слаба година за спестителите. Следвайки най-лошия сценарий, цените на активите повсеместно отбелязват спад. Резултатът е спад с 2,7% на глобалните финансови активи на частните домакинства, който е най-големият след Глобалната финансова криза през 2008 г. Темповете на растеж на трите основни класа активи обаче се различават значително. Докато ценните книжа (-7,3%) и застраховките/пенсионните спестявания отбелязват силен спад, банковите депозити отбелязват стабилен ръст от 6,0%. Като цяло са загубени финансови активи на стойност €6,6 трилиона, а общите финансови активи възлизат на €233 трилиона в края на 2022 г.
Спадът е най-силно изразен в Северна Америка (-6,2%), следвана от Западна Европа (-4,8%). Азия, от друга страна, с изключение на Япония, продължава да отбелязва силни темпове на растеж. Финансовите активи на Китай се увеличават значително, отбелязвайки ръст от 6,9%. В сравнение с предходната година (+13,3%) и дългосрочната средна стойност за последните 20 години (+15,9%), това е доста разочароващо развитие – локдауните си казаха думата.

Скромен растеж за България
Брутните финансови активи на българските домакинства са се увеличили със скромните 2,6% през 2022 г., далеч под рекордното предизвикано от пандемията увеличение през предходната година (29%). Основен двигател са банковите депозити, които нарастват с 10%. Класът активи застраховки/пенсионни спестявания, от друга страна, губи 3,0% в стойност, докато ценните книжа не отчитат промяна (-0,1%). Променящото се спестовно поведение играе важна роля в това. Докато през 2021 г. новите спестявания се увеличават и по-голямата част от тях са инвестирани в капиталовите пазари, през 2022 г. се завръщат старите модели: спестителите намаляват покупките на ценни книжа до нула (след като купуват ценни книжа на стойност €20 млрд. през предходната година) и използват всички свежи спестявания, които намаляват с 86%, за банкови депозити, достигайки 28%.

В сравнение с предпандемичната 2019 г., финансовите активи са с 40,3% по-високи, но само в номинално изражение. Приспособено към инфлацията, ръстът е намалял наполовина – с 19,2% за три години. Растежът на пасивите остава висок на 11,1% (10,1% за 2021 г.). Въпреки това, благодарение на високия номинален растеж, съотношението дълг/БВП спада с 2% до 27,4%; сега е със 7% под пика си от 2009 г. В крайна сметка нетните финансови активи се увеличават с едва 0,8%. С нетни финансови активи на глава от населението от €14 510 България остава на 35-а позиция в класацията на най-богатите страни (виж таблицата).

Без номинални печалби
Въпреки горчивите загуби в номинално изражение, в края на миналата година глобалните финансови активи на домакинствата са с близо 19% над нивата преди Covid-19. Приспособени към инфлацията, почти две трети от номиналния растеж стават жертва на увеличенията на цените, намалявайки реалния растеж до оскъдните 6,6% за три години. Докато повечето региони могат поне да запазят някакъв реален растеж на богатството, ситуацията в Западна Европа е различна: всички номинални печалби са заличени, а реалното богатство намалява с 2,6% през 2019 г.
„В продължение на много години спестителите се оплакваха от нулеви лихвени проценти“ – коментира Лудовик Субран, главен икономист на Allianz. „Но истинският враг на спестителите е инфлацията, и не само скокът ѝ по време на Covid-19. В световен мащаб три четвърти от номиналния растеж на финансовите активи през последните 20 години бяха изядени от инфлацията. Това подчертава необходимостта от разумно спестяване и висока финансова грамотност. Инфлацията е звяр, който трудно може да се победи. Без стимули и субсидии за дългосрочно спестяване повечето спестители могат да срещнат затруднения.“

Няма добри перспективи
След спада през 2022 г. глобалните финансови активи трябва да се върнат към растеж през 2023 г. Засега това се подкрепя преди всичко от положителното развитие на фондовите пазари. Като цяло, Алианц очаква глобалните финансови активи да се увеличат с около 6%, като се има предвид и по-нататъшното „нормализиране“ на спестовното поведение. Като се има предвид световен процент на инфлация от около 6% през 2023 г. спестителите трябва да бъдат пощадени за още една година от реални загуби на финансовите им активи.
„Средносрочната перспектива е доста смесена“, коментира Патриша Пелайо Ромеро, съавтор на доклада. „Няма добри парични и икономически перспективи. През следващите три години средният ръст на финансовите активи вероятно ще се движи между 4% и 5%, при предполагаема средна възвръщаемост за фондовите пазари. Но подобно на времето, което става все по-екстремно на фона на климатичните промени, трябва да се очакват повече колебания на пазара в новия геополитически и икономически пейзаж. „Нормалните“ години може по-скоро да се превърнат в изключение.“

Затягане на коланите
Обратът на лихвените проценти се усеща и в задълженията на частните домакинства. След като глобалният частен дълг се повишава със 7,8% през 2021 г., миналата година растежът отслабва значително до 5,7%. Най-рязък спад отбелязва Китай: миналогодишният ръст от 5,4% е най-ниският досега. Като цяло, глобалният дълг на домакинствата възлизат на €55,8 трилиона към края на 2022 г. С разширяването на границата между дълга и икономическия растеж до 3,9%, съотношението глобален дълг към БВП (задълженията като процент от БВП) намалява значително – с повече от 2% – до 66,1% през 2022 г. Това означава, че коефициентът на глобалната задлъжнялост на частните домакинства се връща на приблизително същото ниво, както в началото на хилядолетието – забележително ниво на стабилност, което трудно се вписва в широкоразпространения разказ за свят, който се дави в дългове. Въпреки това има големи промени в състоянието на световния дълг. На първо място, стабилността характеризира развитието в напредналите икономики. От друга страна, повечето нововъзникващи пазари отбелязват рязък ръст на коефициента на задлъжнялост през последните две десетилетия. Китай е начело в списъка с коефициент, който се е увеличил повече от три пъти до 61%.