Български ученик спечели стипендия в Оксфордския университет. Това е зрелостникът Димитър Димитров от френската гимназия в София, за който мисълта на латински и на старогръцки език тече толкова гладко, колкото и на български. Благодарение на знанията има предложения да продължи обучението си във водещи университети в Англия, пише Lupa.bg

За него класическите езици са начин на себеосъзнаване. Отнасяне към древността и пребиваване в пълнотата на историята. Първите стъпки в света на Античността прави още в 8-и клас. И с всеки час е все по-запленен.

"Латинският и старогръцкият са езици, обвързани с изкуството да се живее добре и блажено с философията, те са езици на науката, на познанието", споделя Димитър Димитров, ученик в 12-и клас в 9. ФЕГ „Алфонс дьо Ламартин".

Миналата година любовта му към Античността го отвежда в Академията “Vivarium Novum” близо до Рим - там, където латинският и старогръцкият оживяват.

"Всички учители и ученици разговарят помежду си само на латински в ежедневието си и в учебните часове, дори съквартирантите в стаите си говорят само на тези антични езици".

Но Димитър не спира до тук. Насочил е поглед към Джизъс Колидж в Оксфорд, за да развива натрупаните до момента знания, но и да придобива нови.

"Това е просто едно от местата, които можеха да предложат най-предизвикателен процес на кандидатстване, в който той искаше да се впусне чрез научни разработки, чрез изпити по латински и старогръцки език, чрез няколко интервюта", обясни Димитър Драгнев, учител по латински език в 9. ФЕГ „Алфонс дьо Ламартин".

Подава документи за единствената стипендия в университета Оксфорд, за която може да кандидатства. И е избран за 4-годишно обучение сред младежи от над 50 държави.

"Таксата на самия курс и минималните цени на живот, общежитие, храна и други консумативи се възкачват на 200 000 паунда. За момента с помощта на тази стипендия и с подкрепата на моите родители, които в крайна сметка са средностатистически работещи хора, успяваме да покрием 100 000 паунда от тази сума".
А стъпката след Оксфорд е връщане в България, защото вярва, че благодарение на класическите езици колкото се вглеждаме назад, толкова прозираме и напред в бъдещето. И иска да го докаже в родината си.