Може ли да се намали разликата в регионите, след като данните сочат, че в София се произвежда 41% от БВП, а в пет области на страната – Видин, Силистра, Кюстендил, Смолян и Перник, под – 1%. В ефира на "Здравей, България" темата коментираха бившият министър на икономиката Лидия Шулева, икономистът Кузман Илиев и Добромир Иванов, изпълнителен директор на „Българска предприемаческа асоциация” – БЕСКО.

„Бяхме направили проучване какво правят другите държави в региона за привличането на инвеститори. Видяхме, че те много агресивно използват държавната помощ. В момента има готов законопроект, който трябва да влезе в парламента. Той е за промени, с които да станем по-адекватни в тази посока”, каза Добромир Иванов.

„Европейският съюз в момента разрешава в неразвитите региони, които на практика са всички извън София, да се участва с до 60% държавна помощ при привличането на инвеститори. Затова извън столицата трябва да имаме много адекватен начин, по който да привличаме инвеститори,  плащащи много по-високи заплати - над средните за региона”, обясни Иванов.

Той даде за пример Сърбия, в която миналата седмица е имало нова сделка за привличане на инвеститор за над 200 милиона.

„В България вложение от над 100 милиона не е имало от десетилетия", каза Иванов. По думите му трябват работодатели, които могат да произвеждат по-скъпи продукти. Така и хората се научават на умения и за почват да изкарват повече.

„Ние отдавна нямаме адекватно законодателство, нито адекватна политика в тази посока. Това трябва да се промени”, каза Добромир Иванов.

Ако Видин, Силистра, Кюстендил, Смолян и Перник продължавт да генерират под 1% от БВП,  продължителността на живота там ще продължи да намалява, каза Лидия Шулева.
 
„Тези райони са обезлюдени. Дори и да има някакви инвеститори, които искат да направят нещо там, ще бъде много трудно да се върнат хората, за да има кой да работи. Години наред сме свидетели на заделяне на изключително ниски суми за държавна помощ по Закона за насърчаване на инвестициите - по 10, 20, 30 милиона”, каза още Шулева.

„Реалността в момента е, че когато един инвеститор реши да влага средства някъде, държавите започват да наддават за него”, допълни Добромир Иванов.

„70% от територията на страната ни в следващите 25 години ще бъде демографска пустиня. Ние не си даваме сметка, че тези разкошни български земи, за които са загивали нашите предци, няма да останат незаселени, няма да останат непоискани. Прави ми впечатление, че сега, с едни промени в Закона за бежанците и убежищата, отваряме нашата социална система към бежанците. Либерализираме целия законодателен процес в посока на това хора, които са влезли в Европа незаконно, да идват тук и сметката да се плаща от българския бюджет. Териториите, които се оголват, за съжаление са по-скоро гледани не като инвестиционна възможност, а като места за заселване", коментира Кузман Илиев.

„Малкият и средният бизнес в тези малки населени места са в брутално сложна ситуация. Ако сте предприемач, там не може да правите бизнес - има феноменални пречки, които си създаваме и сами”, допълни той. 

По думите му сред основните проблеми са минималната работна заплата, която е поносима за София, но не и за най-бедните региони, както и състоянието на инфраструктурата.

Лидия Шулева даде пример с Ирландия, която се е справила със същия проблем. Там са били взети мерки, насочени към инвестиционния растеж и насърчаването на чуждестранните вложения. Така над 1 милион хора са започнали да се връщат.

Добромир Иванов пък предупреди, че трябва да се внимава с Механизма за скрийнинг на инвестициите.

„В момента в България той работи по по-лош начин, отколкото в другите държави. Така например, ние не сме сложили адекватни срокове, докато в другите страни те са много по-кратки. Там са направили уведомителен, а не разрешителен режим. Ние рискуваме и без това ниските инвестиции да станат още по-малко”, заяви Димитър Иванов.

Шулева обясни, че последните проучвания сочат, че има известно подобрение в инвестиционната активност, но в същото време рязко е намаляла предприемаческата. /Източник: Нова телевизия