Ерик Рангелов – кандидат на БСП Лява България за кмет на Община Перник

Ерик Ран­гелов е завър­шил средно образование в Пер­ник и магис­т­ратура по меж­дународни икономически отношения в Прага, Чехия, има и магис­тър­ска степен по биз­нес админис­т­рация във Флорида, САЩ. Работил е повече от 10 години в Токио и Лон­дон в третата по големина япон­ска инвес­тиционна банка “НИККО“. Бил е дирек­тор на Социал­ноин­вес­тицион­ния фонд към МТСП, където активно е съдейс­т­вал за реализацията на проекти на територията на област Пер­ник, финан­сирани със заем от Светов­ната банка. През 2009 г. е кан­дидат за евродепутат от БСП.–Какво ви накара да се вър­нете в родината след успешна кариера навън?–Отк­ровеният отговор е, че е свър­зано със семейни причини. Моите родители са вече над 80-годишни, но и преди да навър­шат тези се въз­раст, те останаха сами. Истин­с­ката причина е, че в един момент аз тряб­ваше да се прибера в Бъл­гария, за да се грижа за тях. Може и да проз­вучи сан­тимен­тално, но това е истин­с­ката причина да се прибера. Другата е свър­зана с това, че никога не съм си пред­с­тавял, че ще остана завинаги в някоя друга дър­жава. Аз смятам, че човек трябва да учи, да се специализира някъде, но това е само един период, който рано или късно прик­лючва.–Как решихте да се кан­дидатирате за кмет на град Пер­ник?–Това е стечение на обс­тоятел­с­т­вата. Не знам дали е съдба или къс­мет, но определено БСП в Пер­ник в пос­лед­ните години е градила кан­дидатури за пред­с­тоящите кмет­ски избори. Хората, за които е било пред­видено да бъдат въз­можни кан­дидати, са умни и дос­тойни лич­ности със стабилна биог­рафия, работили и по пар­тийна линия за каузата на левицата. Така се случи, че БСП ми гласува доверието да бъда неин кан­дидат за кмет, и в този смисъл моята кан­дидатура навярно е резул­тат на една оценка на БСП за моите ком­петен­ции и това, че аз макар да не членувам в пар­тията винаги съм бил лоялен на лявата идея и никога не съм работил за други политически фор­мации.- Кои са най-сериозните проб­леми, пред които е изп­равен миньор­с­кият град?- Най-големият проб­лем на Пер­ник е сривът на теж­ката промиш­леност, от което дойде загубата на хиляди работни места и липса на всякакви въз­мож­ности общината да изпол­зва големия биз­нес, ако той същес­т­вуваше, за да помага на хората. Това най-големият проб­лем и той е фун­дамен­тален. Той не се решава нито за четири, нито дори за 10 години. На него се дължи и високата без­работица в Перник-една бедна община, която не успява да пок­рие всички нужди на жителите. Огромна част от тях пътуват всеки ден до София, за да работят.Макар и новата магис­т­рала да поема една част от пътуващите, традицион­ният път Перник-София е такъв, какъвто е бил през 1980година. От друга страна е прос­ловутото отлагане на удвояването на ЖП линията-става дума за 7–8 километра, което би решило въп­роса с бър­зото прид­виж­ване на пер­ничани към столицата. Това са големите проб­леми на града. Има и дъл­гос­рочни такива, които са неп­риятни на всеки кмет-такъв проб­лем е водос­ноб­дяването в Пер­ник. В края на социалис­тичес­кия период са изг­радени мощ­ности или капацитет за вода, който е бил в паритет с нуж­дите на бита и промиш­леността. Тогава нуж­дите и на двете едва са се пок­ривали. След срива на промиш­леността, този капацитет няма как да се изпол­зва. Ако нав­ремето са били нужни 700 000 кубически метра за заводите, след зак­риването на тези пред­п­риятия, трябва по-малко от половината вода, с която към момента раз­полагаме. В същото време в община Пер­ник почти няма населено място, което да не се оплаква от липса на вода. Отгоре на всичко от четири литра вода, които излизат от язовир „Студена” за битови нужди, три отиват в земята и само един стига до пот­ребителя. Тук в пълна сила важи поговор­ката: „Във вода газиш, жаден ходиш”.Макар и да е по-дългосрочно, трябва да се отбележи, че все повече се говори за пос­ледиците от пар­никовия ефект, за повече суша, за недос­тиг на вода въобще в цяла Европа. След като имаш изг­раден един такъв огромен капацитет, който над­вишава нуж­дите, е немис­лимо да бъде съсипан. Водата трябва да се изпол­зва пъл­ноценно, а не да бъде раз­ливана. Освен това отворен стои и въп­росът с етер­нитовите тръби. Светът полудя на тема азбест. Според мен и специалисти в Пер­ник нег­лижират тази тема.Не обичам да давам за пример САЩ, тъй като смятам, че паралели не могат да се правят между двете дър­жави, но три или четири големи зас­т­рахователни ком­пании фалираха, заради много заболели хора от азбес­товите стени.В случая с тръбите в Пер­ник, след като има загуби на вода, е логично те да изтичат отнякъде. Като се има пред­вид, че под града има мини и земет­ресението също нанесе щети, всичко това води означава, че етер­ниовите тръби на много места са спукани. Когато етер­нитът се наруши, се нарушава и азбеста. Наис­тина водоп­ровода и канализацията е кош­мар за всеки кмет по две причини. Ако трябва да се под­мени водоп­ровода в Пер­ник, първо трябва да раз­копаеш всички улици или поне този част, където ги под­меняш. Това добре, но ти трябва да имаш парите пред­варително, за да въз­с­тановиш улицата след това улицата, а това в Бъл­гария е много голям проб­лем. Подобно е положението и при европейс­ките прог­рами, защото дадена община печели проект за под­мяна на водоп­ровода, но няма нуж­ните сред­с­тва за асфал­тиране. Или пък получава финан­сирането за водоп­ровода обаче преди това по друг проект е получила финан­сирането за нас­тил­ката, и поради това се налага да раз­копават вече ремон­тирана улица.- Какво е решението на тези проб­леми според Вас?- Проб­лемът с водата е фун­дамен­тален и не може да бъде решен за един ман­дат, трябва да има един генерален план, който да пок­рие целия град и да се установят всич­ките проб­леми, свър­зани с вод­ния цикъл. Има такива раз­работки в Пер­ник, даже и проект, който поради определени причини не е стар­тирал. Под­менени са част от тръбите в цен­т­рал­ната част на града. Наис­тина се е работило, но като че ли на парче и нецеленасочено. Този проб­лем не може да бъде решен по друг начин, освен чрез генерален план за дейс­т­вие, който да бъде раз­делен на части във времето.Най-важното е съз­даването на работни места, но аз не смятам, че това е ангажимент на общината. И върху това ще акцен­тирам по време на кам­панията. В рам­ките на обществено-икономическия строй, в който се раз­вива в момента нашата дър­жава и дадените правомощия, рес­пек­тивно роля на общин­с­ката админис­т­рация не пред­полага дирек­тно общината да бъде ангажирана в този процес. Индирек­тно общината съз­дава условията, за да съз­даде биз­несът работ­ните места. Биз­несът и общината трябва да бъдат пар­т­ньори, но условията, които трябва да съз­дава общината са по-скоро свър­зани с диалога й с биз­неса . Тя трябва да прив­лича инвес­титори. Така че е нужно двус­т­ранно сът­руд­ничес­тво, за да съз­дава биз­несът работни места и да не бъде ограничаван в дейс­т­вията си, но и той носи голяма отговор­ност. Въп­росът с работ­ните места в Пер­ник е ком­п­лек­сен, но не общината е тази, която ги съз­дава. Те могат да се съз­дадат в рам­ките на публичното-частно пар­т­ньор­с­тво, но този вариант не е раз­работен дос­татъчно в Пер­ник. Не каз­вам, че общината е виновна за това, по-скоро е имала по-малка инициатива. Биз­несът също като че ли е скеп­тичен. И третият източ­ник са чуж­дес­т­ран­ните инвес­тиции. Наис­тина раз­положението на Пер­ник и близостта му до София дава пер­с­пек­тивата това да се случи.–Какви са Вашите идеи за раз­витието на града и кои са глав­ните проб­леми, на които ще обър­нете внимание, ако перничани Ви гласуват доверие?- Аз имам някои основни задачи, които съм си пос­тавил, свър­зани с раз­витието на града. Пер­ник е претър­пял голяма промяна през 70-те години, тогава се е офор­мила цен­т­рал­ната част на града. Смятам, че в цен­търа има няколко ключови неща, които биха го нап­равили един красив град и да пов­диг­нат самочув­с­т­вието на пер­ничани, но няма да ги раз­к­ривам, за да не ги раз­гадае кон­курен­цията. Малко са сградите в Пер­ник, които имат сериозна архитек­турна стой­ност, но за съжаление има една точно в цен­търа, която е обезоб­разена от една много грозна рек­лама, която зак­рива цялата сграда. В този смисъл, сградите, които си струва да бъдат опазени, независимо кой ги съх­ранява, трябва да бъдат опазени. Определено си мисля, че Пер­ник би могъл да има един атрак­тивен цен­тър. Няколко срав­нително дребни, но важни промени в цен­търа, включително по отношение на трафика на автомобили. Пер­ничани се наситиха на умопом­рачително дъл­гия ремонт на цен­т­рал­ната град­ска част. На първо място обаче стои финан­совото със­тояние на града. Трябва да раз­берем какво наис­тина е то, защото с него много се спекулира. Освен това дори циф­рите, които се получават по официален път не могат да дадат една срав­нително точна кар­тина на дейс­т­вител­ната зад­лъж­нялост на общината, което е сериозен проб­лем. Циф­рата варира от 12 до 25 млн. лв. Чувал съм, че при пър­вия си ман­дат на Росица Янакиева е заварила общината с 12 млн. дълг, в някакъв момент се получава суб­сидия от 18 млн., с която се пок­риват старите задъл­жения. А около 5 млн. са дадени на общината като плюс. Има най-различни цифри, но те варират между 12 и 25. След като се раз­бере откъде произ­тича този проб­лем, тогава ще могат да се нап­равят и наис­тина бързи стъпки. И това е наис­тина глав­ното, а то зависи от кмета и от неговия екип. Трябва да се тър­сят начини, чрез които общината да излезе от това положение. А относно финан­сирането на общината, ще се опитам да убедя хората, че кан­дидат­с­т­ването по европейс­ките прог­рами не е онзи процес в началото, който се въз­п­риемаше и от другите общини твърде условно. Според мен кан­дидат­с­т­ването в тези прог­рами, трябва да се счита като кан­дидат­с­т­ване за втория, а да не кажа пър­вия бюджет на една община. Защото делегираният бюджет е сума „Х”. Той или нарас­тва или се задържа на едно и също ниво, в зависимост от цен­т­рал­ната политика на минис­тер­с­тво на финан­сите, от нас­т­роението на министър-председателя по отношение на дадения град. И този делегиран бюджет бива увеличен с 20%, а на другия град с 5% или 10% или през годината се допълва по някакъв начин за да се стимулират определени кметове, но това си е политиката в дър­жавата. Но въп­росът е, че делегираният бюджет не може да се раз­личава гран­диозно от година на година. Но кан­дидат­с­т­ването по прог­рами и получаването на сред­с­тва от тях е начинът, по който общината осигурява истин­с­кото си финан­сиране. Не влизам в под­роб­ности за фор­мал­ното организиране на тази дей­ност, но дали ще бъде дирек­ция, общин­ско пред­п­риятие или фирма, но трябва да бъде осигурен необ­ходимият брой специалисти, които да не пропус­нат нито едно кан­дидат­с­т­ване в след­ващия прог­рамен период. Това може да бъде изк­лючително сигурен източ­ник на сред­с­тва, почти тол­кова сигурен, кол­кото делегирания бюджет. Страшно бих се рад­вал, ако биз­нес, хора с пар­тийни прис­т­рас­тия и жители на града работят заедно, за да може Пер­ник да върви нап­ред и да се раз­вива.Интер­вюто взе Цветелина Цветанова